автор: Mojsei

На Артур Рембо



По повод на среща с кораб пиян
изплуваха спомени други в душата,
обкичени с топлия свян,
втъкан в талазите на красотата,
а тя изгражда мойто преживяване,
обагрила го като ореол лъчист,
подкрепящ ежедневното ми настояване
по пътя ми житейски - чист…
Разказвам тук за тъждеството
на тайната на споделената любов,
разкрила ми дълбоко естеството
на бликащия в сърцето благослов.
А спомените са под формата на звуци,
втъкани в любимите черти,
които съм дарил на внуци -
чрез тях да сътворяват красоти.


На кораб в лазурната Одеса,
с поетичното име "Шота Руставели"
потеглихме - Сочи и Гагра къде са
не питах, очите ми бяха запели.
Обстановката успя да ме слиса -
тя беше направо прекрасна
и всичко подробно душата описа
в архив на чувствителност страстна.
Брегът тънеше в пясъчен зной,
забулен в ефирна омара
и търде далечен, бетонен прибой
история за битки далечни подкара…
Останал възторжен на палуба бяла,
сред гледка от тихи вълни,
потъвах унесен в омаята вяла,
в която безкрайно спокойствие кълни.
И точно тогава, о, сладостен миг,
очите ми в нежност се спряха -
душата дори не нададе и вик,
но двете души с глас влюбен запяха…
Очаквали сякаш това с години,
разбрахме се само чрез погледа мил
и станахме близки, навеки роднини,
чрез глъдката сладост тоз поглед отпил.
С нея не бяхме ний просто двамина:
любовното чувство ни грабна взаимно -
спокойно и топло промълви - Ирина
и вече се чувствахме райски интимно..


Душите прегърнати, в чувство присъщо,
поглъщаха тихата нощ,
създаваща общо дихание - могъщо,
господстващо в звездната мощ.
Нощта бе събрала сенки стаени,
раздвижващи натегнатия мрак,
а вълните, странно посребрени,
напомняха безкраен, житен злак.
В тази нощ стоях унесен
на палуба с небе, скътало две сърца,
които пееха любовна песен
и грееха по-ярко от слънца.
Един до друг, немеехме щастливи,
открили себе си чрез цялост,
предпазваща ни от душите завистливи,
които пропиляваха живота си нахалост.
Звездите ни се радваха учтиво,
трептящи в сияен блясък
и казваха ни срамежливо
да пазим любовта от злобен крясък.
А сенките ликуваха в нехаен танц,
изпратен ни нарочно от съдбата -
да сложи на вълните своя гланц,
издигайки в живота красотата.
Богове се тълпяха на кораб любовен -
притихнали някак от нашата връзка,
в която почувствахме призив основен,
подтикващ да бъде и дръзка.


В шепота мил на любовно съзвучие,
дал ми образа ти на жена,
изтъкахме неусетно благозвучие
и душата ми остана си добра.
А към таз любов, дори съдбата,
решила да се отнесе жестоко,
не посмя, с печата на бедата,
да възвести злодейството високо.
Любовта ни пази свойта власт,
с надпис в сърцето, мил:"Съпруга!"
възраждаща у мен такава страст,
предпазваща ме от случайната услуга.
Добротата ти душата ми е покорила,
а аз за любовта съм отговорен,
че в нея срещаме закрила
и правиме света ни по-сговорен,
защото не допускаме лъжи
в ласка, станала кумир,
където никога не се тъжи
в цялостта на вътрешния мир.
Постигнах с тебе пълната хармония,
която чувствата от страст реди,
а с тях отхвърлихме дори агония,
че общото сърце живота ни гради.
И корабът плува, понесъл ни в радост -
разбира той чувства в любов - безметежни,
защото в градежа на младост
се плискат вълните безбрежни.


Такъв е пътят чрез любов - свещен,
минаващ през различни настроения,
а в него аз съм прероден,
показал и завет за следващите поколения.
Шепотът на нашето съзвучие
ми даде образа ти на жена,
а с него изтъкахме благозвучие
и така душата ми е все добра.
А корабът влюбен света обикаля -
с други подобни се среща,
че времето даже любов не разваля,
когато е тя като тази гореща.