автор: Doreto

Тъжен пролетен ден отминава,
Тъжни песни птичките пеят,
Тъжен вятър в листата повява,
Дори децата навън не се смеят.

Слънцето се скрива зад къщята
Казва ми сбогом, изчезва.
И мъка ми раздира душата
Без да оставя ник'ва надежда.

Вървях през много мъки и раздели
Люти рани в душата ми нежна.
Но мечтите ми са още смели -
Да намеря Човека по свойта пътека.

Много мили неща аз разлюбих,
Имах всичко и всичко загубих.
Но вярата остана несломена -
Да търси туй, за що е отредена.

Сам да бъдеш - това е наказание
В отмъщение не виждам оправдание.
Знам, че мога да обичам всеотдайно,
Безкрайно... да, безкрайно.

А клетвата? Не е измама.
Тук никаква лъжа няма.
Но трябва и да се рискува,
А страха не ме интересува.

Всеки друм би станал тесен за двама
Когато разбирателство няма.
Ту отзад, ту отпред вървиш,
Пътеката се разширява ей там, виж!

А как би прескочил стена голяма
Ако си сам, а не сте двама?
По-добре радост споделена
Отколкото самота несломена.

Всеки огън гори - догаря.
Но може да гори и на веки.
Ако мъничко масълце му се добавя
Можем да изкатерим най-стръмните пътеки.

Няма лека пътека,
Живота не е само забавление.
Важно е до кого вървиш, човека
Носи сила, вдъхновение.