Зората от изток страхливо поглежда.
И аз я гледам - втрещено,
с увиснала джука.
Че ден подир ден моята плаха надежда
някой размазва
като фас на тротоара
с тока на обувката.
А мъката в мене се трупа и трупа.
Взе вече кръвта да натравя.
Че светът е жесток
и някак естествено глупав -
гаче ли ти си го правил!