автор: Doreto

Дали случайно или съдбата има пръст,
Се озовахме на един и същи празник
Сред приятели близки и далечни
И се веселихме и ний с тях.

А беше ли празник? Или по-скоро стрес -
Да не се изложа пак, да не кажа нещо нередно
И сигурно заради това ме хвана алкохола
Хич не беше весело за мене.

Напих се като гъз, пуших пури и мълчах.
Не смеех да кажа нищо хубаво или зловещо.
Бях като вцепенена.. и страх.. страх голям
Напираше в мене... в моята душа.

Ти стоя до мене по едно време,
Но не помня го това - като в мъгла.
Чак когато снимките видях - съзрях
Твоето лице ми се усмихва и ме гледа.

Дали си искал да ме доближиш - не знам
Не исках да се напивам - даже ме е срам.
Исках само да съм до тебе
И ти да си щастлив до мене.

Дано не съм се провалила.
Тази връзка е болезнена за мене.
Казваш, че не искаш да си с мене,
После ме гледаш.. дали ме виждаш, аз не зная.

Ще се срещнем ли нявга?
Спокойни и доволни...
Един до друг - близки
Без страх и без болка?

Дали сме си време,
Сега не си до мен
И аз не съм до теб.
Липсваш ми ужасно!