автор: Doreto

Сърцето ми е веч пленено,
очите гледат само в теб,
мечтаят с теб уединено
да шепнат в пряка реч.

Очите ти - безкрайно черни
спокойно гледат към света.
Дълбоки, мъдри, нежни
стоплят ме и през нощта.

Kогато ти не си около мен
света изгубва своя цвят,
денят е празен и студен,
нощта залива ме със мрак.

Пропуснах шансове игриви
от страх вцепенена.
Имаше и мигове красиви,
но аз стоях като вдървена.

Страхът полека-лека
бледнее излекуван.
Готова съм на своята пътека
да срещна съня бленуван.

Ранен си бил и ти
дълбоко като мене.
И двамата сме тъй добри
нужно ни е само време.

Не бих те наранила, знай!
Не бягай на далече!
От думи няма смисъл май,
сърцето и очите ще говорят вече.