автор: fightingone

Той отключва вратата и дъхът ми спира. За първи път влизам в истинско ателие. Имам чувството, че животът ми изведнъж става пъстър и наситен с цветове. Стоя като закована и се оставям картините да ме погълнат. Те са навсякъде - подпрени на пода една зад друга или на поставки чак до тавана.
- Влизай! - очите му се усмихват.
Сядам на възглавница на пода пред ниска масичка и картините отново ме притеглят с всички багри на дъгата. Той се суети в малкия бокс. Трака с някакви съдове, налива вода, ходи напред-назад. Накрая идва с две ароматни кафета в различни чаши. Обожавам различните чаши! Сервизите ме изнервят неимоверно. Посягам към едната чаша, но той я дръпва и двамата се смеем. Всъщност и двете чаши са достатъчно красиви, така че вземам другата и я обгръщам с длани. Отпивам и го поглеждам. Повече скришом, отколкото явно. Очите му ме прегръщат и ме залепят за себе си.
- Виж... - чудя се от къде да започна - Аз не ставам за модел. Дори не съм фотогенична.
Той оставя чашата и погледът му се променя. Започва да ми сваля мерките. Очите му се плъзгат бавно първо нагоре, после надолу по мен. Минават навсякъде.
- Имаш толкова деликатни и меки черти, дълга шия, правилни рамене - сякаш Модилиани те е създал.
- Глупости! Не ме е създал Модилиани! - вбесявам се.
- Искаш ли шоколадов бонбон? - нарочно сменя темата.
- Само, ако ми позволиш да си взема повече от един.
Той се смее, а аз изяждам половин кутия бонбони.
- Кожата ти... Сякаш е поела слънцето в себе си. Моля те, позволи ми да те рисувам с пастели!
Вбесявам се отново. Явно не се отказва така лесно, да го вземат дяволите! Наистина не ставам за модел. Имам малки очи и дълго лице, което изглежда слабо и цялата съм една такава висока. Не ми се иска да го разочаровам. Става ми мъчно за него. Той се обляга назад и започва да ми разказва. За малките неугледни улички, които открива и изкривените стари дървета, които го очароват. Разказва ми за светлината и цветовете. Август е. Слънцето хвърля отблясъци през таванския прозорец и вътре е толкова красиво...Магията е факт.
Изпраща ме до спирката, както впрочем ще прави винаги в кратките месеци на нашата връзка. Обожавам кавалерството му. В моята класация е на четвърто място след очите, дланите и стъпалата му.
Скришом го гледам как се движи...Да, в кърпа съм му вързана. С възел отгоре.