автор: midnight_witch

жребци по лунната пътека
развяват гриви
в невъзможен бяг.
и мислите ги яздят диво
поели с тях
към оня бряг
от който няма връщане назад....
където се разпадат световете
очите слепи са
а дланите са цвят
неистовото сливане ги сплита.
и не е страст единствено.
и нямаш глас.
и няма нищо друго.
трескаво усещане
за другият
в преплетени тела...
магията е музика за влюбени
написана от любовта.