-Отключено е… Излез ако можеш…
-О, скъпи!
-Дори и предателството ти не може да те отведе…
-Да, мили!
-Ти си тук, прикована на кръста на нежността, която сътвори за двама ни…
-Да, мили!
-С теб потънахме в тишината на еднозначните и кактегорични определения…
-О, да, миличък…
-Стихията на твоето отрицание проряза ведрината, поверявайки нейната устойчивост…
-Да, ……!
-Да,….!
-Затова отключих и последната ключалка…
-О, да, ……!
-Излез ако можеш!?
-О, не, сладичък!
-Ти ми показа изкуството на любовта…
-Да, ……!
-И скова от него кръст, на който те приковах…
-Да,……!
-Да,….!
-Опитахме се да бъдем само емоцинални и съградихме общото ни сърце, в чийто огън сега горим…
-Да, мили!
-Направихме опит да изговорим любовта и навлязохме в тишината…
-О, ……!
-Волята си превърнахме в инат, който ни доведе до бездната на глупостта…
-Да, ……!
-Съединихме всичко това и излязохме извън времето.
-Да, ……!
-Да, ….!