автор: Amar

Мракът е прегърбен днес,
усукано от плач - небето.
Земята диша. С радост? Без.
Прелива от тъга - морето.

Сбръчкана луна без теб изтля.
Преля душата - пълна с вчера.
Червенопръсто утро не изгря.
Очите - нецелунати и неми.

Слънцето не беше жълто.
Зората не е чипоноса.
Нощта се спуска дълго
и броди в мен, и беше боса.