Маргаритките са виновни.
Една вечер, когато Тя се прибираше,
в тъмните ъгълчета по нейната улица,
те й изшушукаха:
"Той те обича! Виж как бди над теб!"
Но Тя не им повярва.
След ден-два маргаритките ги срещнаха в парка.
Тогава я питаха:
"Още ли не ни вярваш?
Виж как плахо те докосва -
Той е влюбен!"
Тя пак не искаше да ги чуе.
След месец вече бе лято.
Мидичките на плажа
свенливо се мушкаха в пясъка
и си шепнеха покрай полуголите им тела:
"Вижте го - не може да откъсне очи от Нея....
Той я обича!"
Тогава Тя ги чу и им повярва.
Звучеше толкова хубаво... той я обича....
Един ден, по същата тъмна уличка,
тя се прибра, качи се на третия етаж...
и заплака...
"Маргаритки, вие сте виновни",
скара се сърдито Луната,
"вие я излъгахте! Той не я обича...
Той е мъж и просто с нея си поигра!"
Маргаритките са виновни.
Те, наивни като Нея, повярваха в тази игра.