Кое прави залеза хубав?
Червеният цвят на къдриците?
Очите, препълнени с влюбеност
и устните с вкус на "Обичай ме!"?
А може ръцете, открили се
във скута от мека интимност,
обвитите в поглед колЕне,
притеглени в другите имащо.
Кое прави залеза хубав?
Крачетата, тупкащи с твоите?
Ръчичките, сгушена пухкавост,
изтрили сълзите от зноя?
И още плещите, набъбвали
под не един зрял мъжки разговор,
край който съзнатата хубост
под майчина ласка се ражда.
Кое прави залеза хубав?
Гласът, неотстъпил на зимата?
Съзрялата в приказки мъдрост,
на свой ред събрала любимите?
И близкото живо излъчване
на мен и на тебе, останали,
когато очите помръкват,
а слУхът долавя камбани.
Кое прави залеза хубав?