автор: osi4kata

Влизам в някакъв бар -
не е с нищо различен.
Пет блондинки без чар
се кикотят безлично,
двайсетина мъже
пият бърбън и псуват,
травестит и момче
доста страстно танцуват.
Шарен свят,
светлина
виолетово-синя
реже мрака така,
че остава по рими.
Дрезгав глас,
саксофон,
пеперудена мрежа.
Лек въздушен балон,
жест любезно-небрежен.
Пия първо на крак,
после сядам на бара.
Свири в тъмното влак,
тук е крайната гара.
Аз съм пътник за Никъде,
май пристигнах отдавна.
И привикнах с различното...
В чаша бърбън го давя.
Утре пак ще се съмне
и със мен, и без мене.
ще се качват по стръмното
дребни, средни, големи.
Тази вечер ще пия,
ще крещя на луната.
Остарявам... Не вия.
Как си всъщност, приятелю?