автор: Heretic

Жрецът, за който се споменава в заглавието, се казваше Рахур.
Той беше на десет години. Облечен бе в индигова роба, на която бяха изписани алхимически, планетарни и зодиакални символи. Лицето му бе красиво, а косата му беше по-черна от нощта: косата му се състоеше от тъмна материя.
Рахур обикаляше Вселената в търсене да намери един от своите приятели. Това беше Скелетрон. Той беше най-интелигентното и мъдро създание в познатите вселени. Идваше от дълбините на нищото. Рахур обичаше да разговаря с него. Научаваше доста нови неща, които му даваха мъдрост и опит. "Знанието дава сила." - древна мъдрост, която Рахур започваше да разбира. "Но понякога знанието не означава нищо. Зависи от кой ъгъл го гледаш!" - казваше му Скелетрон. "Всеки крачи свободен по звездния си съдбоносен път. Може да научиш нещо по време на пътя, но може и нищо да не разбереш. Зависи от кой ъгъл гледаш нещата!"
Рахур най-сетне намери в най-отдалечения край на тази безкрайна вселена Скелетрон. Той го чакаше.
Рахур го попита:
- Защо, след като поговорим с теб малко, ти се махаш от мен?
- Това е изпитанието ми към теб. Ти трябва да ме търсиш.
- А защо трябва?
- Да видя дали следваш пътя си на развитие.
- И следвам ли го?
- Истината е, че си доста упорит и си натрупал опит, но съм все още недоволен от теб.
- Защо?
- Не си пречистил от натрупаните мръсни ненужни боклуци фината си душа.
- И какви са тези боклуци?
- Ти ги знаеш, но упорито отказваш да ги махнеш.
- Кажи ги пак!
- Арогантността, която пречи на духовността ти. Високомерието, което те задушава. Първичната агресивност, която руши материята ти, която е много фина.
- И това как да го махна?
- Чрез ултра дълбока медитация да привлечеш към себе си висшите енергийни положителни вибрации.
- Ще го направя.
- Сигурен съм. Това ти е нужно, за да те заведа до училището на научното познание. Там ще те обучава един огромен змей. Той се казва Омнишвах - рече Скелетрон и изчезна с най-голямата бързина в тази вселена.

Край на І част