автор: Selena

Докато писах този разказ, постоянно минаваха тръпки по гръбнака ми. Предполагам, че беше една провокация и лебедовата песен на разказите ми на ужасите. Мисля че всеки пишещ човек е да длъжен да надмогва себе си. Който иска да се лиши от тръпките по гръбнака, нека прескочи, обещавам да не му разказвам какво е изпуснал в тъмното.

Морето беше красиво и едно момиче се разхождаше по брега. Вечерните облаци като оловни войници се подреждаха на легиони. Тя вдишваше с удоволствие. Не беше красива, презрамките на роклята изглеждаха широки върху мършавите й рамене. Плажът свърши и изникнаха няколко камъка. Тя седна върху тях и се загледа. Искаше й се да срещне някого, с когото да разговаря, да види нещо интересно. Дните й се струваха скучни и единствено вечерите бяха пълни с предусещане за нещо интересно. Тя поглади загорялата кожа на ръката си, взе един набразден камък от земята и започна да мисли колко ли години бяха необходими за да се превърне той в купчина пясък. Почука с него големия камък, върху който беше седнала. Звукът я подразни и тя го остави до себе си. Загледа се в морето, после обиколи с очи чадърите, когато изведнъж видя тъмен силует да се приближава към мястото, където седеше. Изпита лека тревога и се замисли дали ако се развика морето ще заглуши гласа й. Човешката фигура вървеше бавно и тя реши да изглежда спокойна. В крайна сметка, дори изнасилвачите бяха претенциозни, а тя не беше привлекателна.
- Здравейте. Може ли да ми кажете как се излиза от този плаж и се отива към града? Мислех че знам, но вече имам чувството че с часове се лутам и не мога да се ориентирам. Сигурно от днешната жега главата ми е замаяна.
Тя въздъхна с облекчение. Мъжът не беше пиян, освен това изглеждаше леко разтревожен и съвсем не опасен. Обясни му с ръка откъде да поеме, за да стигне до баните, които са близо до изхода.
- Благодаря ви. Дано не съм ви стреснал. Впрочем вчера тук намерих камък с трилобит върху него. Този плаж е малко посещаем и могат да се намерят дори от онези снежнобели миди, които малките деца обикновено първи заграбват.
- Хубаво е да ги носят вкъщи, морето и без това има много от тях и сигурно му е втръснало.
Тя го загледа, на челото му имаше лека бръчка, той сякаш мислеше за нещо и говореше, за да се разсее. Зъбите му бяха много бели и тя установи че е красив. Това я притесни. Той скоро щеше да си тръгне. Тя си помисли за жената, която сигурно го чака в тъмното. Ако пуши, сигурно тръска нервно цигарата си с красива ръка, а ако не пуши, просто стои и го чака. И тя би го чакала. И въобще зачуди се дали го беше чакала и тази вечер на плажа преди да дойде. Долната й устна затрепера едва забележимо.
-Камъните тук са толкова обли, че човек не ги усеща, когато седи върху тях, нали? - каза мъжът и я погледна - Разговорът май стана твърде черупчест и скалист, но се изморих от обикаляне и затова ви досаждам. В курорта съм от седмица. Хората тук са толкова неразговорливи. Така се гради бъбривост. Колкото по-малко слушатели, толкова по-бъбрив става човек.
- Хората край морето са странни. Забелязала съм го. Привързаността на хазайката към тоалетното й казанче е неописуема. Тя вечно се тревожи кой, как и кога го използва. Контрастът между еснафщината и широкото море явно е труднопоносим.- тя усети че демонстрира предрасъдъци и се засрами- От йонните соли е. По-силни са от опиат и размекват мозъка при дългогодишно вдишване.
Той я изгледа леко стреснато.
-Мислех че са полезни.
Тя се засмя.
- Шегувам се. Разбира се, те също ни намират странни. Ставаме червени раци, защото цяла година не сме виждали море и искаме да наваксаме за броени дни. Берем смокини от дворовете им, когато минаваме покрай тях без да се срамуваме и мъкнем плажните си чадъри километър вместо да си наемем на плажа.
- Да, току що доказахте че сухоземния прагматизъм се различава от морския. И все пак, сигурно блатният е най-зле. - той се засмя и седна на съседния камък. Приятелката ми беше сухоземна прагматичка. Дразнеше се от това, че работя в музей и ми плащат малко. И аз отчасти се дразнех, но пък работата ми харесва, освен това хората в този кръг, в който се движа, са интересни. Тя сигурно скоро ще ме напусне, но честно казано, това не ме натъжава.
- Любовта зависи и от тези неща.- каза тя. Не говореше много, за да не изглежда,че иска да го впечатли. Искаше й се да се наслади на това, че красив мъж разговаря така упорито с нея.
- И много неща зависят от любовта.
- Не знам защо повечето хора смятат, че някой им дължи услугата да са щастливи в любовта. Никой не им е обещавал че ще са щастливи.
- Аз съм щастлив човек. -каза мъжът и се усмихна. - намерих си интересна събеседничка, която ме упъти точно когато се бях загубил и ще се радвам ако утре ми позволи една разходка до крайжбрежния ресторант.
Тя се усмихна и отметна един кичур от лицето си. Усети че го направи почти женствено.
- Отивам да си взема плажния багаж в другия край на плажа и ще ви изпратя. ще ме изчакате, нали. Ще вървим заедно. Един момент само. - той се отдалечи бързо като няколко пъти погледна назад и й махна.
Тя се намести на камъка. Бяха минали няколко минути, когато видя старият мъж с металотърсача, който беше забелязала миналия ден, да идва към нея.
- Добър вечер, госпожице. Защо седите така в тъмното и то сама. Не е много хубаво така, да знаете. Все самичка сте или с другата, русата жена, ви виждам. А и тя както не е добре със здравето, няма да й е леко че закъснявате.
- Аз...не съм сама. Един познат, който ще дойде след малко ще ме изпрати. - тя се усмихна като че ли на себе си.
- Добре, но да знаете да не влизате във водата вечер. Опасно е да знаете. Има подводни течения. Преди няколко дни така се удави един мъж от столицата. Хубав, едър мъж, в музея работеше. Тук наоколо го намериха. приятелката му замина преди няколко дни. Не беше добре момичето, нали я видях.
-Ще внимаваме, обещавам. - каза момичето и пазачът си замина.
Стана й страшно за горкия мъж, който се е удавил и обви с ръце раменете си. Скоро върна мъжът и й подаде ръка,за да стане.
- Знаете ли, преди няколко дни тук се е удавил мъж. Даже разбрах че е ваш колега. Предупредиха ме да не се къпя вечер. Ужасно, нали?
- Да, но малките мидички ни носят щастие и няма да позволят такова нещо,каза мъжът и й се усмихна, като я поведе нататък. Стори й се че в устата му има бели мидички.