автор: Mojsei

Самата ти си вино руйно,
което радост в мен налива -
потокът му ни носи буйно
в обща радост що опива.


Устните ни правят среща
в познатата милувка - сладка,
която, в порива гореща,
поглъща кожата ми гладка.


В пътеката поемаме взаимно -
очи в очи, потънали в захлас
и съпреживяното интимно
шептим с любовен глас.


Когато казваш, че те правя грешна,
аз шепна ти:"Та ти си луда!
Не ставай смешна,
отричайки любовната възбуда!"


В душата ти блести искрица,
даряваща ми ведрина,
защото си за мен светица,
творяща дивна красота.


Виното ни тече в поток
и вихри неуморно водопади,
а ти шептиш:"Бъди жесток
в пока на любовните наслади!"



Нектарът не престава да тече -
не откривам в теб недъзи:
душа в душа ще се врече
да бъдем с теб съпрузи.


Ръцете ми във вихъра те носят,
защото аз съм твойто упование,
а устните ти милост просят,
превърнали те в дихание.


Последен тласък в самотен бряг -
светът в реалност ни завръща,
а ние сме в онзи бяг,
що лудешки ни прегръща.