автор: duende

Сърцето ми бе черно и горчиво

И сякаш плуваха пред мен миражи

Пред зачервените ми, капещи очи -

Миля след миля
Сняг и лед и огнен пясък

Пожар и блестящо стъкло -
Белези върху тежката ми умора

Но аз се вгледах отвъд
Видях безмерна красота
Видях нейното сияние
На онази, която ходи сред вечерните сенки на дърветата
И виолетови нощни цветя поникват под стъпките й

Вгледах се в нея всичко изчезна
Изчезнаха в миг, сякаш всмукани в спиралата на миналото
И сняг и лед и горящ пясък

Само нея виждах
като богиня на настоящето
Като пророчица на бъдещето и
Като белег на миналото

Разбрах, че
Миналото само белези оставя,
А спомените са следи от сълзи

Аз гледах и я желаех, както желае
Пресъхналият човек вода
Той желае живот,

Аз желаех нейния живот

Но миражът се оказа тя

Изведнъж заслепен бях отново

От сняг и лед и огнен пясък
Миля след миля

Стъкло


Вдъхновено от Стивън Крейн