автор: Ms_Mystery

Две души, магично сродни и красиви;
но души далечни от глупост и свян.
Жестове и думи плахи, срамежливи,
а времето без милост ги погребва там.

Там, в бездната на самотата,
където принцът е тъжен и сломен,
а нежната принцеса се усмихва на тъгата,
с поглед тих, болезнен, примирен.

Примирен с времето и бездната голяма,
чието дъно потъва ден след ден,
погребва любовта невинна и желана,
погребва я дълбоко в мен.

И в мен ще възкръсне, от феникс по-силна,
чрез молитви жарки, от пепела сив.
Любовта към принца, по младежки дива,
а двете души ще изтлеят с пламък горчив...


31.07.2005 г.