автор: vitsavia

Миризмата на топъл утринен хляб...Онази тънка струйка от аромати, която ме прави сродна и невъзможна без многото вдишвания, по които се прибирам у дома. Имам си мисловен ритуал - допускам се до себе си само, когато някъде дълбоко в мен проговорят всичките ми сетива на дъщеря и домашна котка.
Рамото леко ме приболява, защото вече няколко минути стоя облегната в рамката на кухненската врата и замрежвам погледа на втурналия се към кухнята ни коридор. До масата е майка ми - меси от нашия утринен хляб . Или поне аз го чувствам така, защото от това месене все нещо в живота ми започва - или се раждам, или прохождам, събуждам се...И така, докато преглъщам на топли хапки от утринния мамин хляб, усещам, че съм преглътнала и голяма част от залъците на живота.
Заслонила е с тялото си ъгъла на масата и гальовно се навежда над съдовете с вода и брашно. За миг ревнувам, защото ненаситно ласкавият поглед повтаря формите им по същия начин, по който всеки ден облита лицето ми. Наблюдавам ръцете й - плавно и съвършено гнездят край тестото. Удивително е, как жената прегръща хляба и как от видимата плът на срещата им се раждат невидими притчи за майчинството - който е чул от тайните на маминия хляб сигурно е вкусвал и от мене... А ето сега му вие пъпът - когато и това стане тестото е оживяло, сляло се е с нейните усещания и вече се храни от всяко докосване с кожата й, набъбва тихо и расте.Наднича от ръба на купата като немирно дете, докато тя го приласкае кротко в затоплената тава, постлана с мазнина - с много погалвания и търпение. Мисля си колко хляб е измесила, докато ни обича със сестра ми ...
Опеченият хляб е забружден в розово-златна кора и пърха доволно, докато тя му "мие очите" с шепа вода и го покрива с хавлиена кърпа - за да омекне и да се успокои. Поизправям се леко. Чувствам, че съм потънала с тяло в ума си. Не знам колко време съм наблюдавала от вратата - чувствам се леко изморена, но ми е уютно и съм на мястото си . Предполагам, че са минали няколко минути или час, или ден, а може би и години - поглеждам към коридора и в рамката на вратата виждам майка ми - води за ръка малкия ми син, който прави първите си крачки... А аз меся майчин утринен хляб...