автор: libra

Той мързеливо се пресегна да смени диска, който беше свършил и после се завъртя по гръб.Обичаше да слуша класическа музика докато се припичаше на слънце.Когато отиваше на плаж винаги си взимаше по няколко диска.Пусна си мадам Бътерфлай, не знаеше защо точно нея, сигурно подсъзнателно нещо го беше накарало, но точно сега не му се мислеше за това.Със задоволство погледна наоколо, беше пълно с млади красиви тела, полуголи и мургави, с переферното си зрение усещаше погледите на някои от тях върху себе си.
Той изглеждаше добре за своите 56 години и обикновено когато станеше дума, казваше че на 48.От както си направи онази козметична манипулация и се сдоби с коса там където времето си беше казало думата под формата на плешивина , имаше съвсем друг вид.Вече не ходеше и с очила, смени ги с лещи които правеха очите му бляскави и създаваха впечатлението че има възторг в тях.Възторгът в известна степен идваше и от задоволството на успял човек.Той все още се радваше, все още не беше отегчен от настоящия си живот.
Беше забогатял преди седем осем години покрай жена си, която след промяната наследи доста реституирани имоти и сега живееше от рентите.Освен това беше публична личност и имаше прилична работа, която му осигуряваше и доста добри лични доходи.Преди три години след вилата в подножието на Витоша, купиха и тази къща в Несебър.Жена му оставаше цялото лято край морето, а той наминаваше за една седмица.После под предлог, че има работа се прибираше в София.Любовницата му обикновено не ходеше никъде през летния сезон заради него.Любовницата му.Винаги беше имал Любовница, а с тази последната се виждаше вече от три години.Случайно се запознаха на един концерт, харесваше му чувството и за хумор, интелигентността и искрите в очите и когато го гледаше.Тя шеговито го наричаше моята неангажираща връзка.Напоследък обаче не я разбираше нещо, беше станала раздразнителна и капризна и най важното, не искаше да ходят до вилата.Търсеше си най различни предлози за да му отказва.Говореше му за болестите си, правеше го съпричастен с проблемите в работата си и това започваше да го отегчава, но въпреки всичко проявяваше търпение защото я искаше.Тя имаше красиво тяло с приятен аромат, беше коректна и дискретна и нямаше претенции към него за обвързване.Беше идеална любовница.До скоро.
Точно преди да замине пак отказа да се срещнат и той поиска обяснение, все пак това беше три годишна връзка и той определено имаше право да поиска обяснение от любовницата си.Тя го погледна и с най сериозния си глас каза, че е във финансов колапс.Ставаше дума за пари.Това веднага изостри сетивата му и той застана нащрек.Отклони темата и си измисли заминаването.Не знаеше какво е да си беден, но се ужасяваше само при мисълта че може да му се случи и да го изхвърли обществото.Тя беше добра любовница, но сега се налагаше да я забрави.Не че беше заразно, но по добре да е надалеч.Той беше предпазлив човек.Ще потъгува малко, но ще му мине, сигурен е.Освен това тъгата го извисяваше, изглеждаше някак си неотразим когато придадеше на лицето си онзи израз на печал.Дори привлекателен, направо ти идваше да седнеш да го утешаваш.
Беше доволен от себе си.Независимо от това че беше на 56 г. му оставаха още доста години приятен живот.Той се стараеше да мисли позитивно.
- Какво удоволствие е да се припичаш на юлското слънце и да знаеш, че животът ти е осигурен докато си жив.Колко е хубаво да се живее и колко жалко че все някога ще трябва да напуснем този свят - обичаше да казва той и допълваше - естествено след много години.
- Когато човек се смее, целия свят се смее с него, когато плаче, плаче сам - това беше последното което тя му каза по телефона, а той мълчаливо затвори.
Захапа една праскова, като внимаваше сокът и да не го изпръска въпреки че беше гол на плажа и морето беше пред него, а със свободната си ръка щракна с пръсти на момчето със сладоледа.Избра си шоколадов.За миг през главата му мина, че тя обичаше също шоколадов сладолед, след това въздъхна отегчено и когато погледа му попадна на капката сок която беше паднала незнайно как върху банския му, се ядоса.Така е като се разсейва с мисли за някой който вече го няма.Ей сега ще си придаде печалния израз и лицето му ще се озари от тъга и бас държи, че ей тази брюнетка дето го поглежда от половин час, ще дойде да го попита какво се е случило, а той все ще измисли някоя трогателна история, а после ще я покани на вечеря.Животът продължава и той ще му се наслаждава с всичката си страст на забогатяло парвеню оградено с ореола на суетата.
Тя често му повтаряше че е суетен и това напоследък го дразнеше.Беше последната мисъл която му мина през главата за нея , отпъди я и погледна към бюнетката, която вече идваше към него с усмивка и с походка на хищник.Лято е.Той е богат и изглежда на 48 години, майната и на онази в София.Вече я нямаше.