автор: SUBLAZUN

в четвъртък е всичко безименно
не мога даже да си кажа името .....
събуждат ме усещания първобитни
за животиснки танци, изгорени жрици
събуждам се чак на пилона
от целувката с език на светлините
започва моя танц с живота и
високооборотен секс с невидимите
масата му е пред мене
наполвина скрита в лепкав мрак
ти си седнал, с обли колене
наелектризиран, с зеници на котарак
облизваш мене, а прожекторите
дълго и редувайки се те облизват
в вцепенените ти две очи бушуват морета
а тих си... толкова тих си
че крещи в мен вещицата
тялото ми се превръща във змиорка
твоите води разцепвам с поглед
гмуркам се в теченията около острова ти
през проходите буреносни във подножието ти
саботирам кораба ти... после
светлините угасват едновременно
в един болезнен за слуха ми тласък
получавам уиски, аналгин и
махам на невидимите, прескачам
килимчето с надпис 'welcome, baby'
и както си знаех
виждам те на прага, стиснал парапета
сякаш е крехкият ми глезен
и захапвам съдбата за нежния врат
както ти ще ме захапеш... викам те у нас...
идваш ти, дълбок и черен,
с дългите коси на дявола
изчел си всичко, и жената, и омразата
погледът - отнесен, а духът - премерен
на корема ми се стапя
забвението на далечните галактики
вкарваш тъй дълбоко в мен
приковаваш тялото ми на стената
докато не мога веч да стена...
и разсипваш в мен звезди с последен
поглед син по обрулените хълмове
тялото ми се отделя с нежен писък
цяла нощ на възел връзвано...
духът ми бавно слиза
по стълбите на отчаянието
и се хвърля в ризата ти
сладко разшумоляна
във косите ми, неразгадана
остава усмивката ти
неразгадан остава
полъхът на хилядите седмици,
в които всеки си отива,
за да може да си иде следващия...

И имам свободата Афродитина, да искам още!