автор: Bezmalvniq

Имало едно време едно свинско село.То било свинско,защото неговият град бил също свински.
Градът бил свински,защото цялата държава била свинска,а държавата била свинска,защото целият свят бил свински.
Веднъж един човек дошъл в това село и почукал на една кочина.Почукал той,а отвътре се чул гласът на една свиня:
-Кой чука и кой смей да нарушава нашето спокойствие?-попитала тя
А човекът отговорил:
-Аз съм човек и бях като вас прасе,но веднъж,когато пасях в гората срещнах един човек,който ми показа Пътя към Добрият Господар,който ми даде ново сърце.И сега искам да ви разкажа за Него и за това как ме промени от прасе на човек.
Но свинята се разсмяла и му казала:
-Ти ли си човек бе?Ние сме хора,а ти си едно заблудено и тъпо прасе.-подиграла се на човека и му се заканила:
-Махай се от тука,дорде не съм взела пушката да те гръмна.
Натъжил се човека,и тръгнал към другата кочина с надежда че там ще му отворят и посрещнат като на човек.Вървял вървял и стигнал до една кочина ,която изглеждала доста добре.Почукал на вратата,а от там се показала една млада свиня:
-Добър ден.Кого търсите?-попитала културно
-Аз съм човек и съм дошъл да ви разкажа за моят Добър Господар,който от прасе ме превърна в човек.-отвърнал той.
Свинята се усмихнала и без да каже нищо излязла навън затваряйки вратата.Да не бе другите прасета да чуят разговора и да и се присмеят.Излязла тя и тъи като обичала разходките предложила на човека да се разходят.Човекът се зарадвал че свинята го посрещнала учтиво и за това приел.
Вървели те вървели и свинята взела да го подпитва уж незаинтерисовано:
-И как тъй ся от прасе си станал на човек?Че аз не виждам никаква разлика между мене и тебе.-казала тя,защото вярвала и се приемала за добър човек,който на никого зло неправил.
Човекът взел да и разказва,как преди той също вярвал че е много добър човек,но всъщност бил едно кротко и "смирено" прасе,което редовно си ядяло пумийката,която старият му господар му давал.Разказал и,колко много му харесвало да се валя в собствените си нечистотии и как това за него било съвсем нормално,дори въпрос на имидж.Тъй като другите прасета се валяли не само в своите си нечистотии,а и в тези на своите другари.Много пъти му се искало да се поваля заедно с тях,но ходило много рядко,само когато навалицата не била много голяма.Защото там,всеки гледал да си извоюва по-добра позиция,за да може да се валя колкото се може повече и в разнообразие, а това ставало с не много приемливи методи,като прасетата се блъскали едно в друго,понякога дори се хапели и биели.За това в повечето случаи то гледало да страни от другите.Намирало си някое местенце в някой ъгъл и се валяло само в своите си нечистотии.Това му доставяло голямо удоволствие и радост във свинският му живот.Имало и други подобни като него,които си имали свои ъгълчета в кочината и от време на време се валяли заедно.Но егоизмът в тяхните сърца бил еднакво същият,както в сърцата на останалите прасета,които заемали централните места в кочината.
Тези които страняли и се скатавали кротко по кюшетата също искали да заемат централните места и завиждали на другите прасета,но когато отивали в навалицата бързо се отказвали и скоро се връщали по местата си,оставайки със скрита омраза в сърцата си.Дори почвали да се гордеят и да се чувстват за по-добри от другите,защото не ходили да се валят в общите лайна,а само в своите си.
А тези,които оставали да се бият за централните места таели презрение в сърцата си,към тези които изглеждали кротки.
Когато господарят им идвал да ги храни,от далече чували дрънченето на кофите,с които носил пумия и те хуквали към големите корита от които ядяли.По-буйните прасета стигали първи и така заставали над коритата че,когата господарят им изливал пумията винаги им заливал главите.На тях това им харесвало. Другите по-кротките се промушвали от някъде незабелязано и когато стигали коритата все гледали да стъпнат с предните си крака във тях,а гърбът си го подлагали да другарите си,които със зурлите си се стараели да си проправят път до коритото.Интересното било че някои от по-кротките прасета,стигали първи до коритата,но гледали да стоят по настрана,да не би Господарят да им залее главите с пумия.Не че на тях това не им се харесвало,но другите прасета им се присмивали.А те никак необичали това.На по-буйните прасета не им пукало за подигравките,относно заливане със пумия,те дори ги приемали радостно ставайки център на внимание.
Така разказвал човекът за живота в кочината,където бил живял преди да се запознае с Добрият Господар.До тогава приемал свинският живот за нещо съвсем нормално,като дълбоко в сърсето си желаел да има истински приятели,копнеел за разбиране и любов. И тъй като не знаел какво е това,приемал че,приятелството е тогава когато някое прасе му отстъпи малко пумийка от своята си дажба,а любов е когато някое прасе ти отстъпи да се поваляш в неговите нечистотии,или в по добрия случай общо с някоя свиня-заедно в собствените си.
Казал и още,как веднъж когато пасял,срещнал един човек,който му разказал за любовта на Добрият Господар,който имал власт да променя свинските сърца в човешки.Разказал и как този човек му показал Пътят,който водел до Добрият Господар.
Свинята слушала с интерес,но човека не и разказал всичко онова ,което Добрият Господар му бил заръчал,защото му се харесала разходката и се поувлякъл.Така или иначе вече взело да се стъмва.Той изпратил свинята до кочината и тъй като и на двамата им харесало да се разхождат заедно,решили на следващият ден да се срещнат пак,но в близкият град.Изпратил я той и си тръгнал към вкъщи,радвайки се за днешният ден.
Прибрал се,похвалил се на другите човеци,но Господарят му го извикал и почнал да го мъмри:
-Защо ти днес постъпи така?-му казал той.
-Как Господарю?-попитал човека смутено
А Господарят му се карал за това,че не разказал на свинята всичко за което го бил пратил,защото се увлякул в разходката а и свинята се държала човешки с него,та той почнал да я харесва.
Признал си човека грешката и въпреки всичко попитал:
-Господарю,ако доведа тази свиня при теб и тя стане човек,ще ми я дадеш ли за жена?
Господарят погледнал строго човека и казал:
-Първото което е,ти не можеш да доведеш тази свиня при мен ако тя сама не иска!И то си е моя работа на кого ще я дам за жена!
Навел човека засрамено глава,но си взел поука,че не е добре да таи в сърцето си такива надежди.
На другият ден,се срещнали така както се разбрали и продължили разходката.Времето било слънчево и приятно,така че седнали в една градинка,където свинята казала:
-Знаеш ли,аз и друг път съм чувала за Добрият Господар.До нас живеят едни хора които твърдят че го познават и че от както се запознали с Него,Той променил живота им.
-Възможно е!-отвърнал човека и леко се замислил.
-Да!Добрият Господар е готов да се открие на всеки,който го потърси с искренно сърце.-добавил той след кратката пауза.
И тогава взел да и разказва всичко,което бил пропуснал първият ден.Как Добрият Господар, сътворил човеците,които имали чисти сърца.Той им заръчал,да ги пазят чисти,но те не го послушали и когато един ден Злият Господар дошъл при тях,успял да ги излъже и умърсили сърцата си.Така взел власт над тях и ги направил да бъдат свине.От тогава човеците се раждали със свински характер,омърсени в дълбокото на сърцето си.Злият Господар бил толкова радостен,за властта,която взел над човешките сърца,че започнал да ги нарича "моите прасенца",но всъщност ги лъжел че са добри хора с човешки сърца.Наричал ги прасета и донякъде имал право,защото те почнали да харесват помията с която ги хранил.И така хората започнали да се множат.Затова Злият Господар разпределил от своите зли служители да се "грижат" за човеците,да получават редовно от пумията,която заслепявала очите им,да не би да видят истината и да се върнат обратно при Добрият Господар.Така хората забравили за Този,който им давал истинска храна.Привързали се към новият си господар и пумията,която им давал.Още повече че сами почнали да се валят в собствените си нечистотии.Злият Господат останал трърде доволен от себе си и постигнатата си цел.Тук таме имало по някой човек,на който не му харесвала тази пумия,но така или иначе те също живеели под свинскито робство,с тази разлика че не се валяли в нечистотиите си.Или ако се случело да се овалят после бързо тичали да се мият.
Разказвал,разказвал,а свинята не обелвала нито думичка.Той спрял за малко и я попитал:
-Защо така си умълчана да не би от историята,която ти разказвам?
-Аааа не... Аз също съм чувала за тези неща.Но ми се струва,че човеците са измислили тази история от себе си.-отвърнала тя.
Човекът въздъхнал дълбоко от сърцето си и продължил.
Взел да и говори за любовта на Добрият Господар,който толкова обичал човеците,че решил да им даде шанс,отново да се върнат при Него.
Имал Той,Единствен Син,който много обичал,но въпреки това го изпратил да умре за човеците,които се превърнали в прасета.Те му се поругали и много го били,толкова много,че чак плътта му се разкъсала и кръв започнала да тече от Него.Повесили го,между небето и земята.А от жестокият бой лицето му било направо обезобразено и тъй като кръвта му почти изтекла,много скоро умрял.Тогава,Злият Господар,много се зарадвал,защото си мислил че ще остане единствен господар над прасетата,но радостта му се оказала кратковременна.
Нещеш ли след,три дена,Синът на Добрият Господар се съживил и отнел власта на Злият Господар над прасетата,Но само над онези,които доброволно предавали свинските си сърца на Добрият Господар и Неговият Син.Защото никой неможел да отиде до Добрият Господар,ако Неговият Син не го заведял до там.
И така човеците (по точно прасетата) отново имали шанс да се върнат при Господарят си,но отново в човеци се превръщали само онези,които разкривали свинските си сърца.А Синът,които умрял и после бил съживен,представял разкритите сърца пред Добрият Господар,после се съветвал нещо с Него,взимали взаимно решение и очиствали кандидат сърцето,но само до толкова до колкото било разкрито.Важно условие за очистването било прасето да намрази свинските си инати и капризи и да се отрече от тях.
Разказвал човека,а свинята все така мълчаливо само слушала.
Така или иначе той и предложил да я запознае със Синът на Добрият Господар,който от своя страна щял да я заведе при Него,та да я избави,както от свинското и сърце,така и от свинският и живот.
Обяснил и че е достатъчно да изповяда с устата си,че Синът на Господаря е наистина Негов Син и да повярва в сърсето си,че след като умрял,Господарят го съживил.Това било достатъчно тъй като Добрият Господар управлявал своето царство,а Синът Му отишъл при Него,за да получи царска власт и да се върне отново.А и когато някой изповяда с устата си и повярва с сърцето си това,Те изпращали Своят Агент,който идвал от духа на Добрият Господар.Та този Агент помагал за превръщането на свинското сърце отново в човешко,но това ставало само ако прасето съдействало за това.
И така,човекът поканил свинята:
-Ако желаеш,можеш да дойдеш при моят Господар!Той ще се грижи за теб и с любов ще изкорени твоят свински инат.Ще те направи истинска жена и ще живееш добре,а не като свиня.
-Ха... и какво означава това да живееш добре?-отговорила тя.-Че какво му е лошото на моят господар? Всеки ден ме храни,чисти ми кочината,грижи се за моите братя и сестри.Дава ми лекарство когато съм болна,къпи ме,дори ме чеше по корема за да съм радостна.А плюс това вече съм и жена!-казала свинята,защото вече била ходила при мъжките прасета и то не веднъж,чак почнало да и става безразлично за тях.
Тогава човекът казал:
-Ако дойдеш при моят Господар,Той ще те храни с истинска храна,която ще ти дава мир и любов,чрез която ще обичаш истински,а не егоистично,както до сега.Ще намериш истински приятели,с които ще споделяш от сърцето си,без да се страхуваш че ще бъде наранено.Ако ли някой го нарани то ще бъде за твое изцеление и поука.
-Че какво ми пука,аз и тук в кочината си имам приятели.Дори от едно корито споделям пумията си с тях.Само дето ме ръчкат със зурлите си за да изядат повече от мен и за да не остана гладна трябва и аз да ги ръчкам с моята.Дори моят Господар ми дава допълнително суроватъчна пумиика.-отвърнала гордо свинята и се похвалила,защото не знаела че нейният Господар се грижил за нея и и предлагал всякакви удоволствия,само и само един ден да я заколи (да отнеме душичката и).
Тогава човека и разказал за лошото сърце на нейният Господар.
Свинята приемала за истина много от думите му,но въпреики това се противяла:
-Ахааааа... знам ви аз вас,само приказвате а после се валяте като нас в нечистотиите.Знам дори някои от вас,които тайно идват при нас да им даваме от пумийката,казват че била много по-вкусна от храната на вашият Господар.
Той се натъжил дълбоко в сърцето си и казал строго:
-Да знам за тях!Това са онези,които неразкриват напълно сърцата си пред Добрият Господар и Синът Му.Затова сърцата им не са напълно чисти.На тях им остава свинската зурла,с която ходят да си сърбат пумийка.Сам аз бях такъв,но Агентът,който беше изпратен до мен ми помогна да разкрия и скришното на сърцето си.
Свината започнала да се блещи и да слуша любопитно.
-Но тъй като любовта на Добрият Господар е истинска,Той дава шанс и на тези,които неразкриват напълно сърцата си,да ги разкрият,или да се върнат обратно в нечистотиите си.Господарят,оставя ние сами да си изберем.-обяснил човекът и после добавил.
-Дори има и такива,които си остават не само със свинските зурли,а и със свинските си уши.Те не само ходят да сърбат от пукийката,но ходят да се валят и в нечистотиите.
Свинята взела да мига на парцали и да наостря ушите си,за да не пропусне нещо.
-А вашият Господар,се старае с всички сили да върне колкото се може повече,от онези,които разкриват сърцата си пред Добрият Господар.Дори внедрява свои агенти,между нас,за да наливат пумия в храната,която нашите служители приготвят.Това го правят незабелязано,докато служителите спят или гледат на някъде другаде.А на всичкото отгоре има служители,които сами наливат пумия в храната,защото вашият Господар ги е купил.
-Ама че продажници.-възмутила се спонтанно свинята.
-Да така е,но всичкото това го допуска Добрият Господар,за да изпита онези,които разкриват сърцата си пред Него.За да бъдат готови,когато дойде отново Неговият Син.
-Готови?За какво?-попитала тя.
-Да го посрещнат в Славата Му!Тогава онези,които не са готови ще бъдат отделени с прасетата,които заедно със Злият Господар ще бъдат осъдени от Добрият Господар И Синът Му.
-Аууу...-казала правейки се на разтревожена и попитала
-И всичкото това вярно лие?
-Да,вярно е!-отвърнал човека.
Тогава свинята се замислила в сърцето си,как да постъпи.И тъи като не искала да отхвърля явно помоща на човека,казала:
-Остави ме да размисля, два три дена,за да реша дали да дойда при твоят Господар или да си остана с моят.
-Добре.-казал той,въздъхвайки.
Било му ясно,че свинята,постъпвала така,за да спечели време и да отлага разкриването на сърцето си.
През следващите 2-3 дни,те се срещали отново.И човека и говорил още много истини,за Добрият и Злият Господар и за нея самата.Но тя само се съгласявала мълчеливо,без да казва истинското си мнение.Докато един ден,намразила човека,така че повече не искала да го вижда.
Така тя останала да ходи в своите си пътища,да сърба пумийка и да се валя и нечистотиите си.Кой знае,може би един ден,ще и омръзне свинският живот и ще си спомни за думите на човека.

22.07.2005г.