Крещях като Касандра"Спри",
а времето превърнах
във безвремие,
за да останеш още миг,
в безумното ми ежедневие.
Изпратих ти потеря от звезди
за да следват, пазят
и нашепват,
че те "Обичам, остани",
а те върху ми се стоварват.
Като кандило слънцето угасва.
Любов или обичане?
Предверие
или самотен храм,
само по себе си причастие...