автор: Mojsei

Болката бразди живота на парчета
и показва негова страна - обратна:
ах, когато дойдат тез зверчета,
аз самата ставам някак си превратна.

Болката напомня за смъртта -
иска в радост да живея,
но държи ме в горестта
и не дава да се смея.

Преживявам я все пак,
в спомени се ровя най-различни
и задавам си въпроса:"Как
стигна тя до стуктурите лични?"

Тук нещата стават сложни,
спомените ми събуждат срам -
минала съм пътищата невъзможни,
а сега се тътря с болката едвам.