автор: teanu

Отново бях до прозореца и разглеждах света.
Тревичките растяха осезаемо. Зелени и буйни. Пролет. Врабченце подскокваше да търси трошички наоколо и пърхайки с крилца събираше приятелчета за "прашната баня". Ново листенце покарва на трилистника - скоро ще умира някое. Листенцето живот ми се усмихва ведро и търси ласката и топлината на погледа ми. Обръща се към слънцето и се протяга. Поглежда врабчетата. Знае, че те са вън и си нямат мен. Но пък имат много свои приятелчета. Е, да нямат мен си е наистина пропуск! :))
Слънчевия ден предразполага към разходки. Хайде. Време е. Хей, врабчо, ще ме понесеш ли в себе си?

следва...