Залез.
Улиците се връщат.
Кого ли, къде ли са водили?
Очите ми, драги момко!
Едното изпи на деня светлината до дънце,
другото кървИ в градината като домат.
Те ще паднат наистина нагоре,
към хоризонта.
Едното утре ще стане слънце,
а другото - луна.