автор: sincerityg

Омръзна й винаги по това време на месеца да остава без пари, винаги. От година работеше като PR на един политик.
Взимаше луди пари, но изплащаше апартамент, кола, а и непрекъснато обновяваше гардероба си (все пак позицията, която заемаше в обществото го налагаше). Шефът й често й отправяше неприлични предложения и й подаряваше с или без повод парфюми и бижута. Подаръците не отказваше, но интимностите умело отблъскваше. Понякога си мислеше, че ако го пусне между краката си сигурно ще си уреди финансовите затруднения , поне докато партията беше на власт, но само си го мислеше...
...от малка е свикнала да се справя сама с трудностите. На 12 години избяга от дома, следвайки "любовта на живота си", сега не си спомняше името му. Изведнъж се бе оказала сама в непознат град, без семейство, приятели, без пари, без подслон. Можеше да се върне при родителите си, но нямаше очи да го направи. Тогава се запозна с Него. Добре облечен, добре говорещ, Той я омагьоса с красиви думи и с дебел портфейл, а тя се нуждаеше точно от това. В замяна Той поиска тялото й и тя му го даде. Грижеше се за нея като за дъщеря, купуваше й дрехи, обувки, бижута, записа я в най-добрите училища. След време я изпрати в чужбина, а когато се върна на нейно място вече се беше настанила друга дванайсетгодишна. Гаден педофил! Беше едва на двайсет, а вече се чувстваше като старица. Той продължи да се вижда с нея, но я използваше като бавачка на по-малката. Избяга и от него. Но за разлика от преди години сега бе по-уверена в себе си, имаше престижно образование и няколко добри познати, които я подслониха, докато си намери работа и подходящо жилище. Започна като секретарка в адвокатска кантора, но при желание от страна на един от сътрудниците във фирмата за "нещо по така", тя напусна. Беше си обещала повече да не продава тялото си в замяна на по-добър живот. Но някакси това винаги я преследваше, където и да отиде. След време стана лична асистентка на жена от високите етажи на властта. Това й даде възможност да се запознае с игричките и правилата в политическия свят, запозна се с много хора и спечели някои позиции. Благодарение на тези хора успя да си намери жилище, кола, забавляваше се, често пътуваше. Печелеше доста, но и нуждите й бяха прекалено много. Имаше връзка с музикант, който я научи как да се възползва максимално от живота, но й даде лош пример в някои отношения. Запозна я с един дилър на кокаин - "най-чистият, който някога си опитвала", казваше й той, а тя с онази своя дванайсетгодишна наивност му вярваше. С него се виждаше по-често, отколкото с любовника си. Но този й предлагаше да забрави проблемите си, нещастното си курвенско детство и й даваше няколко грама щастие. От време навреме се чукаше с него, но в замяна получаваше още от вълшебния прашец и това я радваше...както малко дете се радва на захарен памук. Спомняше как баща й я водеше на цирк и й купуваше от сладкия бял и пухкав облак на клечка, а тя не спираше да му се усмихва. Обичаше баща си... и майка си също. Много й липсваха, но по-добре беше да не им се обажда, щяха да се срамуват от нея, когато разберат какво е вършила през всички тези години.
... проклетите пари, никога не стигат. Дилърът й скоро щеше да дойде, а тя нямаше какво да му даде. Можеше да му предложи телевизора или някое бижу. Разбира се и сексът е вариант, но затова се заплащаше само една доза, а на нея й бяха нужни повече цветни моменти. Май ще се обади на шефа си. Не беше никак привлекателен, но имаше куп пари. Все пак е политик от кабинета на сегашната власт.
Позвънни му, уж по работа, но само след 20 минути, членът му вече беше в нея. Не изпита никакво удоволствие, мислеше си само за нейния любим... кокаин и как той щеше да й достави това, което нито секса, нито каквото и да било друго нещо можеше - щастие.
Когато г-н Голяма работа (всичко друго обаче му беше в малки размери) се изпразни върху лицето й, тя повърна, а после заплака. Някога някъде беше чула, че курвата си остава такава до края на дните си. До днес не вярваше на тези думи, но сега чак се събуди и проумя, че животът й не струва. Беше сама в апратамент, който не чувстваше като свой дом, имаше работа както изглеждаше още по-високо платена от този момент, куп дългове, много красиви дрехи в гардероба и лъскави бижута в сейфа, но никакви истински приятели, хубави спомени или радостни мигове. Какво можеше да направи? Да продължи по същия път или да сложи край на живота си и веднъж завинаги да приключи всичко!? Но, не! И тя заслужаваше малко щастие! Отвори марковия си куфар, взе всички бижута, четката и пастата за зъби, някои дрехи, последните останали пари и тръшна врата зад себе си.
Отново беше сама, без дом, без семейство, без приятели, с тази разлика, че сега притежаваше куп лъскави дрънкулки, които щяха да я спасят за известно време от глад.
И точно там, в този момент, на пустата улица, в черната нощ тя си обеща никога повече да не продава тялото си за по-добър живот!