По стиха на Joanna vas и cefuleSteve "Искам"
Желая те, както желае земята
и пазва отваря пред пролетен дъжд,
настойчив и влюбен пристъпя орачът,
със нежност присъща на истински мъж.
Гърдите й тръпнат под стъпките боси,
със пулса му диша, облива я пот,
и всичко е простичко, няма въпроси,
разтворена нива очаква живот.
Със корен прорязали жадна утроба,
зърната вещаят й кръстен венец,
за сърпа е вече земята готова,
а някъде в тъмното свири щурец…
Желая те, както желае реката
да срещне морето след дългия бяг
и бърза, разплита си пътем водата
и устните впива в соления бряг…
Почти еротично. Без междуметия.
Без ярко ефектна, но временна страст.
Аз и ти търсим се хилядолетия -
земята си раждаме заедно с нас.
28.07.2005