автор: nega03

Познаваш ли тежестта
на буцата в гърлото.
Задушаваш се
и рукват сълзи.
Не можеш да се бороиш със нея.
По-силна от всичко е тя.
Безконтролно плачеш,
а не искаш това.

Днес видях те със нея.
И сякаш вълна ме заля...
Толкова млада и хубава,
като невинна капка роса.
Бяхте някак...
наивно щастливи.
Сграбчили здраво
една фалшива мечта.
Наистина красиво е!
Но питам се - до кога?

Изведнъж заболя ме.
Заседна буца във гърлото.
Пред очите ми падна перде.
Краката ми подкосиха се
и стече се неусетно
неволна сълза
по изкривеното ми
от болка лице.

Да! Помня!
Обещах да не се влюбвам.
Но прости ми!
Обикнах те.
И сега ще платя
с изгорено то си
кървящо сърце.