Ти прорастна, възроди се
попарен от сланата цвят!
Над мен, нещастната, смили се -
за твойта хубост чувствах глад.
Бързо ти чело изправи.
Поглед вдигна - засия.
И във горските дъбрави
мисълта ти прелетя.
Там, където сутрин рано
цвят разтваряли предци.
Там, където има само
спомени, легенди и мълви.
Затова живей, гордей се -
имаш корени добри.
И със щастие налей се
претворявай своите деди!