автор: DIhanie

Вратата се открехна. Кристина се вмъкна в стаята.Плавно Затвори и се облегна, а ръцете й - зад гърба й, още на бравата.
Полумрак. Въпреки че беше едва късния следобед. Румолеше ситен дъждец. На леглото отсреща - Димитър.

-Там ли ще стоиш?

Беше й трудно да изпълва с думи стаята. Не й беше до говорене.

-Искам..да ти дам. Да ти покажа…Хех..Глупаво е. Усещам колко нелепо звучи още докато го казвам. Мъчи ме онзи разговор. Макар да мисля, че ме разбра. Онзи път си говорихме за това "обичам те". Нима очакваш да го чуеш от мен, след като ти обясних, че не мога да го кажа!?Ти знеш колко време изчиствах тези думи от пошлостта, от онова умърсяване. А знаеш ли колко много неща трябва да се случат преди да го кажа и да звучи истински…
-Колко?
-Не си ме съдил. Никога. На теб самия ти е ясно какво имам предвид. "Няма нужда от чувства, за да е хубаво",нали? - така каза. - В отговор- неизбежната усмивка - Тогава не се сетих как да нарека нещата по друг начин, за да те оборя. - сега знам - ласка. Всичко което искам да ти дам е нежност.
-Сладка си.
-Не играй. Между нас е неизказано. Ти знаеш моето минало и аз твоето. Споделя съм ти като на "най - добра приятелка":) Все си мисля, че ти просто ми се хвалеше - колко си нежен, как влудяваш жените…Сега мисля, че твоята история е тъжна. Сякаш никоя не се е докослана до теб, така че да я запомниш. Искам днес да бъда нежна с теб и искам да го запомниш. Искам да те прилаская.
-Ела.

Беше възбуден. А тялото й беше топло. Обгърна я с ръце. Пое я върхи себе си. Целуваха се страстно. Търсеха се. Опознаваха чуждото, недокосвано тяло. Завладяваше ги еуфория, екстаз. И тя го спря..Погледна го право в очите.
-Остави ме да те целуна аз.
Прокара долната си устна по неговата - надясно. Обгърна я и леко, едва докосввайки се го целуна. После пак….
Телата им пареха. Бяха целите топлина и трепети.
Тя смъкна ризата му и зацелува тялото му. Разголи раменете си…Плът..докосване…стон. Събличам…гръд…в гръд… страст… нестихва…треперя… пари...Той…Тя…двама сме…близост…страх..

Може би усети притеснението…?чувстваше я истински…. Беше специална от самото начало на познанството им?…. искаше и той да е специален за нея…Може би… ?

-Не искам секс. - учуден поглед - Помня какво си споделяхме. Искам да ме обикнеш и да можеш да ми го кажеш.
-Аз..... - допря устни до ухото му - о б и ч а м т е…….

Двама са - целите - пламъци.