Той отново закъсняваше. Чувстваше с цялото си тяло, че е при друга жена. Представяше си как се любят, виждаше всичките подробности.
Мразеше го. Да го вземат мътните, да я поставя в такова унизително положение на мамена съпруга. Нея. В тази банална ситуация да чака съпруга си да се върне от любовницата. Уморен и удовлетворен. Ще каже, че е имал много тежък ден и веднага ще легне и ще заспи. Няма и да вечеря, защото ТАМ е и ял, а и най-вече, за да не среща погледа й над масата.
Не за първи път й изневеряваше през тези 15 години брак. Винаги е чувствала командировачните му и купонджийски изневери, но те не променяха отношението му към нея. Дори имаше един положителен ефект - след кръшканията, чувствайки се виновен, се връщаше при нея още по-любвеобилен. Преотриваше я, може би сравнявайки я с онази, която беше изчукал. И тя по някакъв начин беше победител и затова никога не му каза, че знае за похожденията му. Не беше се чувствала ограбена. А сега се чувстваше. И как я болеше, страшно много. Душата й се бе събрала на една огромна буца в гърлото и й пречеше да диша. Имаше моменти когато не можеше да си вземе дъх от болка. И непрекъснато се питаше, защо стана така, тя ли сгреши някъде.
Дори тогава при една по-дълга негова връзка, за която Ники - кумът я предупреди не я заболя така. Ники я покани да пийнат и науж притеснен сподели как мъжа й си има любовница. Как ги е видял в едно заведение да се целуват. Беше възмутен, а всъщност по този начин я сваляше и на четвъртия джин тя се свали. В леглото плака на рамото му. Когато се прибра децата спяха, а той пишеше нещо на бюрото. Застана зад гърба му и се чудеше какво точно да му каже, да вдигне скандал, или да се разплаче. Да му каже ли, че е спала с Ники? Искаше да го засегне с нещо. Но преди да заговори той се обърна и зарови глава в гърдите й. Видя, че е пияна и й помогна да се съблече. После я занесе в спалнята и тя нищо не му спомена.
А сега нещата бяха коренно различни. Не я забелязваше дори. Гледаше я като излишен предмет, поставен не намясто. А когато все пак я виждаше, все едно се учудваше, че е там. Малко неприятно учуден. Още малко и ще започне да я поздравява когато я срещне в коридора или в спалнята. Винаги си намираше някаква работа вкъщи, само и само да не разговарят. Поправи всички развалени от години неща, купи нов телевизор и ново DVD, дори започна да кани гости, нещо което винаги е било нейна инициатива и той често се е дразнел от наплива на хора вкъщи. Въобще, идеален съпруг, всички й завиждаха - мисли за дома, грижовен, занимава се с часове с децата, паричен - шестица от тотото. Да, според съседите и приятелите, но не й според нея.
Въобще не се възхищаваше в момента от неговата грижовност. Дразнеше я когато събота и неделя с часове се занимава с децата, като че ли нея я нямаше.
23.30 часа - още го няма. Отвори барчето, както винаги пълно с качествен алкохол. Почуди се какво да си налее. От 8 години пийваше само когато имаха гости, пак покрай неговите навици. Осъзна, че постепенно беше възприела почти всичките му привички - да става сутрин и да прави гимнастика, да не пие много, да слуша класическа музика. А преди предпочиташе шумните компании с алкохол и песни. В студентските години имаше толкова приятели, с които ходеха от купон на купон, докато Той не се появи в живота й. Най-важният, единственият. Тя си е виновна. Обезличи се покрай него. Може би затова не я забелязва. Какво да види - едно свое подобие.
Наля си половин водна чаша джин и я допълни с тоник, изтегна се на люлеещия се стол. Пак на неговото любимо място. Майната му. Стана и седна по турски на земята. Наздраве! За какво да пие. Нямаше за какво. Гаврътна цялото количество на един дъх и запрати чашата в камината. Тя се счупи с трясък и стъклата се разпиляха навсякъде. Дано само децата да не са се събудили. Всъщност, защо не ги събуди и да им каже, какво прави баща им в момента. Те са вече големи момичета. В края на краищата той е един долен лъжец. Беше я излъгал. Беше я наранил, както никога досега, беше я обичал, а сега?
А как се обичаха навремето. По време на сватбения обяд се измъкнаха и в асансьора се налюбиха. Години наред той превръщаше всеки ден в празник, с малък подарък, жест, изненадваща целувка. Толкова щастлива беше, че е бременна именно от него и първия, и втория път.
Ами ако сега прави деца някъде другаде. Досега виждаше само изневярата, но не беше се сещала, че може и другата жена да забременее от него. При тази мисъл наистина й стана лошо. Наля си още една чаша и се загледа в студената камина.
Тази вечер наистина ще говори с него. Той не може напълно да е забравил, че някога я е обичал. А защо да не може. Защо се самозаблуждава. Понякога любовта си отива безвъзвратно, но никога не е мислела, че с нея това ще се случи. Може би обича все още някоя нейна част - крак или ръка. Сигурно изпитва съжаление и приятелска любов, свикнал е с нея, както се свиква с някакъв предмет, скъп и необходим.
Ще му забрани да се среща с нея. С тази курва, млада, с дълги крака и стегнато дупе, сигурно. А може и да не е такава, може би е интересна, умна и влюбена. Силно влюбена в ….нейния мъж.
Да но ние имаме деца и спомени.
Глупости децата. Заприличваше на всички жени, които изтикват на преден план децата, за да задържат мъжа. Какво общо имат децата. Той трябва да избере между тях двете. Ще му каже да направи избора. Само да се върне и ще види.
Хармонията беше пълна. От пет часа бяха голи. Бяха се любили вече в банята, на стола и в леглото и тя имаше чувство, че няма да намерят сили за още веднъж. Чувството й я излъга. Направиха го отново. Мълчаха и музиката мълчеше. Галеше я по косата. Нежно и бавно и тя потъваше в рамото му. Излегна се върху него и се пресегна за чашата. В тази поза беше трудно да отпие, но все пак се опита, правейки дъга върху корема му. Успя. Паднаха само няколко капки, които изпи от гърдите му. Имаха вкус на мъж. Пиеха шампанско. Всъщност от три години, от деня на запознанството и откритието, че страшно се привличат и трябваше да го отпразнуват с шампанско, винаги когато бяха заедно пиеха шампанско. С плодове и френски сирена.
- Искаш ли чашата си.
- Да, но мисля, че ще ми е трудно с жена на корема си да отпия.
Тя стана, наметна кенарената си нощница и донесе до леглото чинията с плодовете.
- Знаеш ли колко е хубаво в Турция - преди седмица се бе върнала от Мармариз и още беше под впечатленията на този рай. - Троя естествено след цялата надута митология я възприемаш като едно нищо, но Ефес истински вълнува. През цялото време ми липсваше. Всяка гледка ти подарявах. Най-много ми липсваше когато плувах в синята лагуна, така исках да плуваме заедно, да отидем до оня малък остров и ти да ме пазиш от чудовищата.
- А имаше ли чудовища?
- Винаги има чудовища. И мъжете са затова, за да се борят с чудовищата.
- Ела при мен и ще изчезнат всичките чудовища.
Легна до него и го прегърна силно. Унесе се.
В съня й се появи камината. Огънят чертаеше светлосенки. Двамата стояха в този подвижен полумрак, вече много стари, с побелели коси и очила и нещо си говореха. Какво си говореха?
Стресна се и се събуди. Не знаеше колко време е минало. Той също беше заспал.Целуна го. Отговори на целувката й , разбуждайки се.
- Трябва да тръгвам.
- Знаеш ли, че сънувах нас двамата пред една камина вече много възрастни - разказа му съня си, подавайки му бельото, после ризата, панталона, вратовръзката и сакото. На вратата я прегърна, тя все още беше гола и се загуби в черния костюм.
Асансьорът изтрополи надолу. Заболя я от пустотата, която изведнъж нахлу в къщата й.
Вече беше два през нощта, а него все още го нямаше. Ще се развика, това не се търпи. Ще го напусне. Ще вземе децата и ще си отиде. Още сега ще ги събуди и ще стегне багажа.
Опита се да стане от пода, но забеляза, че това е много трудно упражнение и се отказа.
Добре де, мога и утре да го напусна. Сега само ще му кажа, че е мръсник.
Външната врата се хлопна. Тя фиксираше вратата на хола, докато се отвори. Загледа се в него, както беше седнала на земята, а той прав й кимна за добър вечер.
Тя отвори уста, но не излезе звук и с пръсти му каза нещо като "Здравей". Той видя счупените стъкла от чашата с джина, наведе се и започна внимателно да ги събира. Едно по едно. После дори взе метлата. Като свърши отиде до барчето и си наля уиски. Седна на люлеещия се стол и внимателно отпи.
- Знаеш ли, трябва да отидем до Турция, било много интересно. Но не в Истамбул, а надолу в Древна Гърция.
Изпи уискито си на един дъх, стана каза й лека нощ и отиде да си легне.
Тя не беше мръднала от пода.
Отдъхна си. Все пак нали се върна.