Закуската ме буди тъй досадно рано,
гълчавата тресе пак родният ми Крак!
Прозявам се най нервно,отегчено...
и тръгва пак пореден скучен ден.
В огледалото отдавна не поглеждам,
не ща да гледам същи дървояд.
Късмет не всекиму благосклонно се отрежда,
и може би съм в не най вкусен крак.
Клаустофобия определено си ме гърчи,
или пък нещо друго по така...
Защо по дяволите тъй ме мъчи,
навярно най трудната мисъл на света.
Дали когато в крак живота ти се случи,
и изцяло дървен е света,
дали да не намериш още сили ,
а не кълнеш пак кривата съдба?
Дървояд!
Живея в Крак!
/може би не най вкусен/
Отгоре ми гълчава пак се чува...
Обяд, закуска и вечеря,
пак шумно ще отмерват вечноста...
Поняга си хапвам мълчаливо,
замислям се почти...