Над брезата бяла
своето крило
зима е простряла
като от сребро.
С лекота се рони
пяната от сняг
в дланите от клони
слага пухкав знак
И стои брезата
в сънна тишина
и снежинки стапя
в златна светлина
Утрото лениво
Обикаля нежно
и сребро звънливо
слага й прилежно.
БЕРЕЗА
Белая береза
Под моим окном
Принакрылась снегом,
Точно серебром.
На пушистых ветках
Снежною каймой
Распустились кисти
Белой бахромой.
И стоит береза
В сонной тишине,
И горят снежинки
В золотом огне.
А заря, лениво
Обходя кругом,
Обсыпает ветки
Новым серебром.
1913