Целувам те във ъгъла на устните.
Езикът ми оставя влажна диря.
Настойчиво се впивам във душата ти.
Разпятие в очите ти съзирам.
Разкъсвам бясно твоето недоверие.
Нахлувам във сърцето през очите ти.
Насочвам те с огромно нетърпение.
И плуваме към Рая. Ненаситно.
Очите ти са като скални процепи.
Излъчват сладост, похот и умора.
Изпивам те на глътки и по малко.
Пияни сме и от любов сме потни.
А устните ти гълтат жадно въздуха.
Очи премрежваш, сластно се усмихваш.
И спазматично дишат твоите мускули.
Пътуваме. Ти силно ме прегръщаш.
Проплака тихо мократа възглавница.
От стонове и сладостни въздишки.
Изцеждам бавно знойното ти тяло.
Задъхваш се разтапяш се в ръцете ми.
А Раят вече тясен е за двама ни.
Прехвърляме се стенещи оттатък.
А отвъд на крачка само АД-ът е.
Да влезем или да се върнем обратно?