автор: victo

Приятелю от хубавите мигове,
нима не виждаш колко ме боли
без теб във мрачните ми дни
като стискаща обувка
през дългия път на живота
самотата в мен кърви...

Благодаря ти,
че те има,
че в мен откри жената!

Благодаря ти,
че ми позволи
да изпитам добротата!

Благодаря ти,
че ми даряваш красота!

Благодаря ти, мили
за споделяните дни,
но ми прости,
че живота
непосилно ми тежи,
когато не откривам в мрака
твоите очи...!