автор: pisana

Понякога, нещо непредсказуемо се случва и в многообразното и познато застинало променящо се вечно различно еднообразие.
Може би, е кодирано в програмата или случайността определена за нужното ново начало. Пробуждане от възможността за създаване на покой в покоя, като не довършена линия, ала достатъчно дълбока за да се открой и събуди любопитството. Миг, идея и вяра във възможността. Варианта разтворена от застояване винаги е възможен, но очертанията със силата си на привличане подсказват нещо повече от възможност за продължение. Като сливово дърво без стопанин, но въпреки всичко отрупано с плод мамещ пътника, който взема за себе си толкова- колкото е нужно. Не защото мисли в момента за тези след него, а просто осъзнава интуитивно, че повече не му е нужно. Плодът е съхранил слънчев, лунен и дъждовен спомен в красотата на своето презряло тяло. Може би , за да даде радост на един единствен пътник минал незнайно кога или просто за да усети за втори път допира на нечия ръка. Но какво от това. Излишествата не се усвояват, не подсилват сладостта, като малката достатъчност. Това е като песента на детството. Извървяна следвайки устрема на краката, зародил се в подаръка свят. Събран като сълза, усмивка, сливов сок оставащи следи по брадата изброила хубавите и болезнени мигове в прошарените си цветове. Раздвижвани от вятъра или примерено не осъзнато движение, жест на ръката, вземаща за да даде. Задържаща за себе си в силния юмрук блясъка на задоволството опознаващ света, пълнейки лулата си с тютюна на опита. Винаги различен за всеки. Сънувана истина си, полъх от времето или нужна магия? Мигът отлетял е оставил допира на прегръдка, която топли с безвремие и вяра в илюзията, нищо в не съществуващото, но оставило своя отпечатък във вселената, която тихо ще нашепва на бъдещето "Беше е сега"