Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 208
ХуЛитери: 3
Всичко: 211

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Markoni55
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за седемте лули
раздел: Други ...
автор: pisana

Понякога, нещо непредсказуемо се случва и в многообразното и познато застинало променящо се вечно различно еднообразие.
Може би, е кодирано в програмата или случайността определена за нужното ново начало. Пробуждане от възможността за създаване на покой в покоя, като не довършена линия, ала достатъчно дълбока за да се открой и събуди любопитството. Миг, идея и вяра във възможността. Варианта разтворена от застояване винаги е възможен, но очертанията със силата си на привличане подсказват нещо повече от възможност за продължение. Като сливово дърво без стопанин, но въпреки всичко отрупано с плод мамещ пътника, който взема за себе си толкова- колкото е нужно. Не защото мисли в момента за тези след него, а просто осъзнава интуитивно, че повече не му е нужно. Плодът е съхранил слънчев, лунен и дъждовен спомен в красотата на своето презряло тяло. Може би , за да даде радост на един единствен пътник минал незнайно кога или просто за да усети за втори път допира на нечия ръка. Но какво от това. Излишествата не се усвояват, не подсилват сладостта, като малката достатъчност. Това е като песента на детството. Извървяна следвайки устрема на краката, зародил се в подаръка свят. Събран като сълза, усмивка, сливов сок оставащи следи по брадата изброила хубавите и болезнени мигове в прошарените си цветове. Раздвижвани от вятъра или примерено не осъзнато движение, жест на ръката, вземаща за да даде. Задържаща за себе си в силния юмрук блясъка на задоволството опознаващ света, пълнейки лулата си с тютюна на опита. Винаги различен за всеки. Сънувана истина си, полъх от времето или нужна магия? Мигът отлетял е оставил допира на прегръдка, която топли с безвремие и вяра в илюзията, нищо в не съществуващото, но оставило своя отпечатък във вселената, която тихо ще нашепва на бъдещето "Беше е сега"


Публикувано от mmm на 22.07.2005 @ 23:46:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   pisana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
409 четения | оценка 5

показвания 16916
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Приказка за седемте лули" | Вход | 7 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за седемте лули
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 22.07.2005 @ 23:52:22
(Профил | Изпрати бележка)
Точно нещо такова ми се четеше в момента...
за миналости, бъдещета и настоящи, преплитащи се и вечно разминаващи се, гонени от вихъра на времето, застигани и поваляни.
Колко е кратък земният миг! ...

Поздрав, писанке, и хубава вечер от мен :)


Re: Приказка за седемте лули
от Paisa (paisa@abv.bg) на 23.07.2005 @ 09:26:30
(Профил | Изпрати бележка)
Това е като песента на детството. Извървяна следвайки устрема на краката, зародил се в подаръка свят.

Гордея се, че те познавам, Поли. Съжалявам, че мога да те оценя еднократно.
И все пак - коя си ти?


Re: Приказка за седемте лули
от Paisa (paisa@abv.bg) на 23.07.2005 @ 09:29:58
(Профил | Изпрати бележка)
Пак го прочетох и пак и пак. Всеки път е още по-страхотно!


Re: Приказка за седемте лули
от aragorn на 24.07.2005 @ 18:09:19
(Профил | Изпрати бележка)
мммммммммда, добрееее! вкусно!
/аз сливите ги обичам на компот/
;))


Re: Приказка за седемте лули
от sradev (sradev@о2.pl) на 25.07.2005 @ 10:47:56
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Беше и е сега

лулa 6 e c мен


Re: Приказка за седемте лули
от angar на 26.07.2005 @ 00:38:32
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Вълшебен текст! Как си могла да го напишеш!Като сливово дърво, отрупано с плод! Заимствала ли си отнякъде? Чак не ми се вярва, че някой "от нашите" го е сътворил! Поздравявам те за него, Поли!


Re: Приказка за седемте лули
от Anton_Fotev на 27.09.2005 @ 01:04:07
(Профил | Изпрати бележка)
Мотивът за седемте лули съм го срещал и преди в твоето творчество. :-)

Дори усещам тънки и финни смислови нишки да се прокрадват между онзи и този текст.

С обич, Писанке: Черно Слънце