автор: aftor

Късно се прибираш,
очите ти искрят.
Била си с него -
познавам по усмивката.
Няма да говоря за това,
правя се, че нищо не разбирам.
Уморено лягаш си до мен,
както винаги през всичките години.
И двамата се правим, че четем,
но никой страниците не прелиства.
Скрит зад своето криминале
самичък си общувам... С мислите.
Усещам миризмата му по теб,
дори и нея вече не прикриваш.
След душа и обилен нощен крем
от тебе пак смърди... На безразличие...
Така е:
аз съм старият изпят рефрен,
а твоят мил - вълнуваща поема.
Поредната…
Не, няма да направя грозна сцена.
Просто ми е тъжно,
че очите ти искрят,
но не за мене,
отдавна не за мене…