автор: angar

Аз познавах младеж - като слънце!
Аз познавах младеж - като здравец!
Аз познавах младеж - като радост!
Талантлив!
Отзивчив!
Всеотдаен!

Но чувствителен!
Всяка неправда
в него екваше като камбана,
а в очите му
светлият пламък
лесно гаснеше
в облак от влага!

И написа той думи студени,
с ясна кръв от разрязани вени:

"Отвратителни и жестоки са
на човешкото стадо законите!
Аз реших да прекъсна живота си -
нищо общо да нямам с хората!"

Всички близки
в сълзи го обляха.
Всички чужди, които узнаха,
"Бил е болен!" -
със присмех казАха!

Той бе болен.
От същата болест
аз бях болен - недостиг на вяра!
Знам как мъчи тя
денем и нощем,
как ума и сърцето изгаря!


Какво обаче мене
ме възпира,
да не пробия своя
слепоочник?

Аз ще умра,
но своите илюзии
на гробищата
няма да изпратя!

Животът е
безкрайна еволюция!

Ще има още много революции!

Бронирана е
твърдата ми вяра,
че не напразно
е умрял
Вапцаров!

Че ще възкръсне
думата "Другарю!"

Че ще се радват
на труда си хората
и пак ще се обичат
като братя!