Сякаш изпадам от този свят.
Но не се закачам за друг.
Изхлузвам се през някакви пролуки,
останали да зеят в душата ми.
Зловещо.
Нямо.
Бездънно дълбоко.
Теглят ме надолу.
Изкачват ме, слизат по мене.
Небета.
Преплувах реки,
пропътувах се.
Цялата.
Измерих звездите.
Неугасимите.
И не спирам. Вървя.
А с всяка крачка
светът се смалява
в зениците ми.