Така започна в мене лятото,
съвсем случайно и внезапно.
Със късата пола на капки.
И с палавия лъчослънчев заплес.
Разсейко, спъна се в краката ми.
Захласнал поглед, търкулясал.
Гальовно плъзна топлината си.
Изтегна се по дължина, разля се.
Сега ми е едно главозамаяно.
Сега ми е до болка страстно.
И губя почва под краката си.
И боса съм. И във несвяст съм.
И властно ме подхваща лятото,
във дива и упойваща прегръдка.
А липсва ми докрай приятел.
И тихо е. Не чувам стъпки.
* търкулясал=ококорил се :)