автор: angar

Камчия е помътняла!
А причини бИли,
че Венета и Калина
в нея се измили!

Мислеха си, че от мене
вечно ще се крият!
Аз обаче бях уверен,
че ще ги открия!

Трябва само да проуча
докъде водата
е течала бистра, чиста,
де е помътняла!

Няма нужда да разправям
как се изненадах,
колко силно бях обиден,
колко тежко страдах,

че със Райсън, с Калигула
и със Пайса пият,
и на люлки се люлеят,
и хора си вият,
а пък мен ме баламосват
и от мен се крият!

Но сега ще им се тръсна
с две кила ракия,
с три големи шоколада,
с хинка леблебия!

Че за мен е крайно време
да се събереме,
да ме видят, да си пийнат,
да се чукнат с мене!