автор: Calighula

Някога, преди години, на гара
сива, печална, посърнала, стара
стоеше момче. Заминал бе влака.
Бе страшно тихо. Отдавна не трака.

Влакът момичето беше отнел.
Тъжна целувка. Дъх на Шанел.
Не тръгва момчето. Самичко е в мрака.
Гледа там дето изчезнал е влака.

Вятър подухва. Влажен, студен...
.....
Вече светлее от изток нов ден.
Но за момчето бе вчера последен.
Бе вкаменено от вятъра леден.

И днес момчето... безмълвно в мрака.
В айфелова малка кула превърнато.
Там си стои и момичето чака.
Времето минало. Никога върнато.

*****************************
Там е ↑
Момчето превърнато в каменна кула.
Отиде си за... Да живей Калигула!