От дългогодишен личен опит и разкази оттук-оттам зная, че хубавите неща стават бавно, а красивите, вълшебните, тези които помниш цял живот, се случват изведнъж...жалкото обаче е, че свършват също толкова бързо и неусетно като самата им поява. Обикновено това се отнася за човек
дошъл отнякъде изцяло завладяващ мислите, тялото ти, каращ те да се почувстваш като приказен герой...отдалечен от скучното ежедневие, гадориите на времето, в което живееш и разните му там простотии, превръщащи те в мрачна и негативно настроена личност.
В доста хора досега съм припознавала този вълшебник, правещ ме щастлива само с присъствието, погледа, дъха си...май ги наричам приятели...
Но в един миг тази моя представа напълно се изпари. Как може нещо толкова малко да те накара да разбереш, че така дълго си живял в някаква лъжлива реалност, собствено производство!? И как започваш да вярваш, че чудеса наистина се случват...
...вечер като всяка друга (от онези в началото на месеца, когато са ти останали малко пари от заплатата и решаваш да се позабавляваш)...приятели...алкохол (за настроение, недостатъчен за мизерни пиянски истории)...много музика...неонови лъчи...звън на чаши...ледени блокчета...потни тела, носещи се в ритъма...Поредният сваляч. Никога не се прехласвам по красиви думи, но ми хареса неговата откровеност. Не ми бе за пръв път да си легна с мъж веднага след запознанството. Но в тази вечер имаше нещо, което никога не ми се беше случвало преди. Имаше и страст, и нежност...но и едно особено чувство...като красив танц...все едно телата ни се сляха, превърнаха се в цяло...и пак тази негова откровеност. За момент си помислих "хубав секс какво толкова!?", но с всяко следващо действие този човек се превръщаше в по-специален за мен. Като че ли го познавах цял живот. Не мога да кажа, че никога не съм се чувствала привлекателна, красива, обичана, секси в компанията на някой мъж, но този се държеше с мен все едно съм единствената...
...на сутринта се разделихме с много добри чувства, незабравими и красиви спомени. Аз се прибрах вкъщи, а той замина надалеч...някъде в Америка (а връзките през граница някакси са винаги обречени). Ако живееше тук, убедена съм, сливането щеше да продължи за дълго, но...Благодаря ти! Накара ме да се почувствам щастлива, да забравя за всички проблеми и досегашни пагубни връзки, надявайки се, че това усещане ще се повтори с някой друг...който живее тук. Сега наистина вярвам в това! Винаги ще се усмихвам, когато си спомня за теб, но с малко тъга...До скоро!