автор: tender

Полазват като змии отровни сенки
издишват свежестта, стаена в мен
въздигат сивотата си в зелено,
а аз оставам отстрани смутен.
Пълзят навсякъде, където мина
задъхват се да гълтат цветове.
Дали ще свикна в идните години
където ида, сянка да снове?
Сега не знам от сенки да се пазя,
ни утре, нито някога ще знам.
Не могат те по мене да полазят -
наблизо ли съм, бягат по-натам,
снаги простират върху цветовете,
които търся с борина в ръка.
А сенките се раждали така -
навсякъде, където нещо свети.