Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 570
ХуЛитери: 0
Всичко: 570
Главни герои: abc, TopTa_c_MopkoBu
Участват още: батко Ч, мама Дара и неидентифициран разсеян обект, приятел на тортата с моркови, и др.
Произведението е създадено по действителен случай.
Автобусът паркира тялото си на Централна автогара. Слязохме. Комисията по посрещането (неидентифицирания разсеян обект, за по-кратко НРО) се обажда по телефона на тортата:
- Ало, къде си?
- Пред входа на Централна автогара - отговаря тортето
- Ама къде точно?
- Ами тя Централна автогара, според мен, има само един вход. Пред мен се вижда един хотел Принцес, отдясно се развяват някви куполи, а до нас спират такситата.
- Добре, след три минути идвам!
След кратка пауза, пак се звъни.
- Ало, къде си?!
- Ами на входа на Централна автогара.
- Не си там, щото и аз съм там, ама тебе те няма.
- Къде си, защо не те виждам, тук съм. Къде да съм.
- Ама какво пише отпреде? - и торта с моркови направи едни дълги, жестомимични разходки, за да обясни на човека какво пише отпред и къде аджиба ние с нея се намираме вече 20 минути.
- Добре, след 5 мин идвам! - отговаря нашия разсеян обект.
След 5 минути, вече прегрялия gsm на тортенцето, пак звъни.
- Аве защо не ви виждам ве, къде сте?
- Е, нали ти обясних? А! Стой там, ние те виждаме. Сега идваме.
Пфу-у-у, най-сетне се открихме. И то някъде, където беше по-близо до Централна гара, а не Централна автогара, но както и да е... какви борби бяха...
- Къде отиваме сега? - пита НРО
- При братовчедка ми в кино Арена -отговарям аз, доволна, че най-сетне съм имала честта да се обадя
- До 8 минути сме там! - отговаря той и ни товари набързо в колата - нас и багажа ни.
- Как ги сметна? - питам учудено
- Ей сега ще ти покажа, само да обърна!
Какво ми показа и какво не, в крайна сметка не разбрах, както и как е сметнал осемте минути, ама...
Като по чудо стигнахме без никакви проблеми, премеждия и без любимите ни вече думички "Ало, къде си?". Слизаме на минус втория етаж и моя милост отперва следния въпрос:
- Извинете, къде мога да намеря Камелия?
- Ей сега ще я извикам - отговаря учтиво момчето зад бара и ние се паркираме там, за да изчакаме.
Чакаме, ча-акаме, ча-а-акаме, брей, няма я! Тук Кей, там Кей, няа-ама, Кей. След малко братовчедка ми се появява и за мое невероятно учудване, ме подминава, без дори да ме забележе. Какво?! Не може така! И моя милост отива при нея и закачливо закрива очите й с ръце, на което тя усмихнато отговаря:
- Какво правиш, зайо?
- Ами чаках да се появиш, а ти как ме подмина...
- Естествено, че те забелязах, ама до сега имах малко работа с климатиците и...не можах да дойда по-рано. Сега свършвам работа, искаш ли да ходим някъде да пием кафе?
- Разбира се - ухилено се съгласявам аз.
Запознавам я с НРО, моята най-добра приятелка Торта с моркови тя вече я познаваше и се отправяме на някъде да пием по нещо и да си побъбрим. Резултатът от пиенето и бъбренето беше, че НРО-то взе, че си тръгна (дано да не се е изгубил), понеже той беше леко два на два, а ние избрахме заведение, където столчетата са като за пет годишни дечица...колко сме гадни, а? А аз взех на заем фотоапаратчето на Кей, за да правя снимки на купона, на който мама Дара и батко Ч щяха да ме водят за ръчичка същата вечер. Дойде време да ходим да вземем мама Дара от работа, за да се настаним и да се оправим за купона. Пристига таксито:
- Къде отиваме?
- Амииии....един момент, сега ще питам - отговаям аз - Ало, мамче, в кое училище работиш?
- В трето, милинко
- В пето?
- Не, не, в трето!
- А-а-а, девето!
- Не! Трето! Трето бе, трето!
- А, трето, добре. Ние ей сега идваме да те вземем.
- Добре
Шофьорът:
- Знам къде е трето училище, ще ви закарам. Ама сигурни ли сте, че е трето?
- Да бе, как! - отговарям аз, но за по-сигурно звънвам пак на мама Дара и питам:
- Мамче, трето беше нали?
- Да
- Добре - затварям
- Да, трето - казвам на шофьора
Пристигнахме. Слизаме и се отправяме към входа на учлището, където се наложи да поизчакаме малко, защото стопанина на една ученолюбива козичка беше дошъл да я вземе от училище и сега се тътреха през входа, разговаряйки за уроците. Странна работа - лятната ваканция вече започна, ама козичките още им се учи. Браво! Само така - който учи, той ще сполучи.
Отиваме при портиера:
- Извинете, къде е библиотеката?
- Какво ви трябва? - отговаря леко троснато той, докато сладко-сладки си похапваше.
Е, кажете ми сега, че сме му мислили лошото. Не.
- Ами търсим библиотекарката, идваме да я вземем - казва тортата
- Няма никой там
- Е, как! Аз преди малко говорих с нея по телефона и тя ми каза, че ни чака - уверено изричам аз, азбучка.
- Няма я, тръгна си.
- Не може да си е тръгнала. Каза, че ни чака! - вече троснато натъртвам
- Е, аз ли знам по-добре или вие? Казвам ви, че я няма.
- Ало, мамче, къде си? - не издържах аз и се обадих
- Тук съм, в двора на училището и ви чакам. Вие къде сте?
- Ние спорим с портиера, който твърди, че тебе те няма - гласът ми вече е много ядосан.
- Стойте там, аз ей сегичка ще дойда. (мамчето после обяснява, че търчала с джи-ес-ем-а до портиера, да види кой говори с него, ама при него никой нямало...странно, защо ли?)
Затварям.
- Еми тука е! - ядосано казвам на портиера и излизам. След мен излиза и тортето.
- Баси пича! "Аз ли знам по-добре, или вие?". Ами естествено, че аз! Много разбира той! Какво му костваше да ни каже къде е библиотеката? Прави ми се на интересен...Ще му кажа аз... - нареждам, а мама Дара все още не идва.
- Ало! Къде си? - обаждам й се пак нетърпелива най-накрая да се намерим за да свърши тази "алокъденка"
- Абе милинко, вие да не сте объркали училището?
- Извинете, къде се намираме? - питам случаен минувач до мен
- В трето училище
- Не, маме, не сме се объркали.
Е, да ама не! Оказа се, че не само сме се объркали, ами и така сме се оплели, че няма и накъде - били сме в трета гимназия за древни езици и култура, а мамка Дара работи в трето училище с профилиране по изобр изкуство и християнско изкуство и култура...Каква каша! Най-накрая ни обясни как да стогнем от там до тях и ние, при необходими 5, стигнахме за...15 минути.
Голям смях падна.
Така. Оправяме се и, хайде към Жулиото. Хубаво, ама..не ни било писано да пристигнем с трамвая - паднало някакво дърво на жиците и не можем да продължим. Ами сега?
- Ало, коте, тука стана една авария, има ли някой с кола, да дойде да ни вземе? - обаждам се на купонджиите, които вече са в клуба.
- Да, ей сега ще дойдат
Чакаме си ние в тамрвая, тортето даже запали цигара и по едно време виждаме познати физиономии от една кола, която скорострелно ни подминава. След малко се звъни:
- Абе, дребен, къде си вe? - пита ме батко Ч
- В трамвая, еди-къде си
- А-а-а, ама вие сте в трамвая! Е-е, идваме!
Егати филма!
Пристигаме на купона. Подгоних батко Ч да му се хвърля на врата, защото не го бях виждала толкова отдавна, ама той взе, че панически ми избяга. Е, накрая се предаде де, ама бая се погонихме.
Kупонът беше супер! Яхме, пихме, свириха ни на китара, който можеше пя, който можеше пи, а някои и пиха, и пяха. Четохме стихове и се смяхме на вицове. Абе, купон!
Накрая батко Ч реши да дойде да спи при нас у мама Дара. Но се оказа, че дъщерята (истинската, не аз) на мама Дарче си е поканиле и тя една приятелка да спи у тях, та спахме седем човека на 3 легла....Е, лошо нема, щото ние не ги употребихме много, понеже си легнахме към четири и половина сутринта...а после, към осем, кой на работа, кой към вкъщи...някои спаха дори на смени.
На другия ден - ново утро, нов късмет. Къде ти тоя късмет?!
С оранжевото ми торте, решихме този път да намерим наистина училището, където работи мама Дара. И как? - пеша, разбира се! За три спирки няма и автобус да хващаме! Оле, майко! Ако някой ми беше казал какво ме чака, никога нямаше да му повярвам.
Вървяхме, вървяхме, вървяхме, вървяхме, трябваше да минем един парк. стигаме до някви дръвчета, полянки и аз се обаждам на мама Дарче и казвам:
- Ало, мамче, ние сме тука до парка, твоето училище нали е някъде в него?
- Ама как бе маме, ти в час ли си бе мило?
Както и да е. Оказа се, че този парк не е онзи, който търсим. Имало още една спирка:
- Извинете, как мога да намеря трето училище?
- Ами то къде се намира? - получавам блестящ отговор
- И аз това искам да знам! Имало някакъв подлез
- До подлез(ц)а има още една спирка, минавате моста и...там.
- Благодаря ви - вече едва сдържам смеха си. Няма такова намиране просто! - Ха-ха-ха-ха
Открихме го. След като бяхме намерили още 5-6 училища преди това. Чудно, дали все още си ги спомням?...Ха-ха-ха
Вечерта у мамчето се смяхме до полуда на тази наша намиранка. Уникална е! Смях през сълзи.
На другия ден, след прословутия ми изпит, да ви се похваля, един познат ме назначи за негов личен екскурзовод, какво ще кажете? Закарах го точно там, от където бяхме тръгнали, при това без да намерим това, което търсехме. Бива си ме, нали?
Все още, когато си спомням, ме напушва на смях. Надявам се и на вас да ви е харесала тази наша "Ало, къде си?" разходка. Аз винаги ще я помня.
