автор: osi4kata

Аз забравих да пиша
и забравих да плача.
Пия, храня се, дишам...
Общо взето - се влача.
Няма тръпка. Типично
е за моята възраст...
Трупам тежест излишна
на гърба си. Осъждам
някак много пристрастно
гръмогласната Младост...
Не завиждам:), ужасно
ме влудява! Направо
ми се ще да е тихо
и да мога да мисля,
да мъдрувам сърдито...
Пожълтелите листи
лепнат просто досадно
по обувките кални.
Влажна есен... И хладна.
Всички дни са банални.

Но не ща да е лято.
Есента ми отива.
Всяка локва - позната,
всяка клонка е крива.
И до бялата зима
ще дочакам навярно.
Без копнежи и рима.
И без парно...
Без парно... ))

---------------------
De duobus malis, minus est semper eligendum.