автор: alisa

Само малко съм тъжна.
Само малко ме няма.
В стих най-лесно се лъже,
че дочаках голямото.
Преразказани глупости
и големи измислици.
Едно глупаво чувство,
за да искам да искам.
Свършва лятото сигурно,
а щурецът го няма.
Явно някъде свири...
Всъщност - евтина драма.
Концертира, разбира се.
Да му имам душата...
А пък аз в друга приказка
си разплитам косата.
И заплитам пътеки -
всички водят към мене.
Някъде отдалеко
тръгва някой безвременно.
Нека дойде. Усмихвам се.
Време е да разкажа
Най-красивата приказка,
най-добрата, най-важната.
Време е да порасна
като стръкче в очите му.
А вълкът тъжно в храстите
раните ще си ближе.
Уморих се от глупости
и от вълчи истории.
Любовта е изкуство -
малко хард, малко порно...
Малко жалки цитати.
Но не ми се цитира...
Хайде идвай! Очаквам те!
Не е ден за умиране.