автор: bebe_eli

Крещя с всички сили името ти макар че нямам идея какво е то. Наслаждавам се на ласките ти макар че са измислица. Възбуждам се от плътния ти глас, който тишината заглушава. Измислям ти одежди, а все си гол и голотата ти ме мами да се приближа.
Желая те толкова силно.Сякаш огън изгаря слабините ми и пламва навътре в мен.Откъде се появи страннико?Преобърна целия ми свят и ме принуди да мечтая за прегръдката ти.И аз наистина мечтая...толкова силно.Мисълта за допира на кожата ти ме опиянява.Насън виждам погледа ти,който ме вика,вика... и аз тръгвам към теб.Усещането е неописуемо.Магьосник ли си? Намери пролука в съществото ми и пристъпи тихо в сънищата ми, откъдето можеш да ме контролираш.Пристрасти ме към себе си и аз нямам сили да устоя. Следвам те навсякъде.Тялото ми изпитва нужда да се докосне до твоето - поне за миг, за да мога да продължа да те търся.Знам че никога няма да си мой но това вече няма значение.Демон ли си?Не знам, а и не ме интересува стига пак да ме погалиш с топлата си длан.Впивам зъби в собствената си плът и изнемощяла те моля да не спираш.Знам че можеш още много - нали си вечен.Душата ми се гърчи в адски мъки при мисълта че може и да не съществуваш.Измъчваш ме нарочно нали?Да видиш докъде ще стигна в лудостта си.Е, успя страннико!Разсъдка ми е замъглен и в тази мъгла виждам само теб.Не зная как изглеждаш и все пак те виждам.Вече не мисля като момиче, а като жена, жадна за мъжките ти ласки.Какво ми стори ти?Докосваш ме и подлудяваш тялото ми с огнения си дъх.Милваш ме навсякъде и изчакваш безсилна да те помоля да не спираш.Имаш го - крещя с всички сили името ти макар че нямам идея какво е то.Наслаждавам се на ласките ти макар че са измислица.Възбуждам се от плътния ти глас,който тишината заглушава.Измислям ти одежди, а все си гол и голотата ти ме мами да се приближа.Опитвам се да не мисля за теб но ти ме изпълваш отвътре и аз пак съм безсилна.Искам да променя формата ти, но ти все се измъкваш като сянка, която бяга от слънцето и му се присмива отдалеч.Нежен си и ме обладаваш като в приказка.Понасяш ме, а аз стена от удоволствие и увивам тялото си около теб.Отпускам се в обятията ти - не мога повече да те отбягвам.Не мога и да се доближа прекалено много.Ти си онзи сладък наркотик, който убива първо ума, после душата, а накрая и тялото.НЕ.Не мога да си позволя да умра, кой ще се наслаждава на моята реалност тогава?Никоя не ще те притежава, нищо че и мой не си.Ти си ничий.Дойде някъде отгоре - да не си ангел?Четеш мислите ми и знаеш всичко за мен, като отворена книга съм в ръцете ти.Посвещаваш ме в тайните си, а не знам нищо за теб.Излиташ, а не кацаш обратно.Молиш се, ала не вярваш.Копнееш,но не искаш нищо.Красив си и всички те мразят, защото не си от този свят.Всички, но не съвсем, ти си сам.Единствен в мислите ми, така и ще си останеш - сам!Така искам аз!Ще издевателствам над тялото ти и ще го подчиня на моето.Каква глупачка съм - не мога да те преборя.Страстта ми е прекалено силна и ме притиска,смачква ме в собственото ми "АЗ".Ти си моят господар и аз ти принадлежа...
По дяволите, кажи какво си? Откъде се взе? Ти си моята фантазия,така ли.Аз ли те измислих и създадох, не помня. Моля те, кажи ми само как да те намеря?