автор: rajsun

В един от дългите ми дни,
веднъж в едно пътуване,
аз като стих те съчиних -
и беше много хубава.

И оглушах, и ослепях -
не виждах нищо друго.
И сам към края си вървях -
и пътят беше хубав.

И слънцето се изпари,
и цял свят се изгуби.
И мен ме нямаше дори -
и пак ми беше хубаво.

Аз го запомних тоя стих.
Но пътя го забравих.
При тебе идвам, а пък ти
кажи какво да правя.

2002