автор: lusi

Не знам, но може би ви изглежда смешно!

Та, както казах на някой, откакто съм тук, при вас, аз тук се родих, тук раста, в коридорите на това училище ви срещам, тук е моята страна на любовта!
Отначало, когато започнаха да ми се отварят очите, аз виждам че не съм сам, до мен стоят моите родители! Те ме напътстват, казват ми да имам свое мнение по въпросите, които ме вълнуват.
Дори майка ми отряза пъпната връв и ми каза:
Искаме да чуем твоя глас!
Плачи, плачи, плачи!
Та, аз досега никога не съм плакал!
Плачи, казва моята страна!
Плачи, казва моята майка!
Плачи, казва моят баща!
Плачи, казва моята сестра!
Плачи, казва моят брат( разбирам че имам и по големи братя и сестри)!
Та, малко се унесох, ставаше въпрос за правопис и пунктуация!
По едно време, когато растях си мислих и споделих с една от братовчедките си, за която даже произнесох неправилно името и, моля да ми прости!
Та, даже и до днес не го знам, не зная дори накъде замина!
Пак се унесох!
Не, не съм, тя толкова бе искрена с мен!.....
Насърчи ме да се науча да пиша!
Това е добре, досега аз знаех само да плача и да искам от другите да ме обичат!
Някои от нейните съвети няма да коментирам, ще си ги задържа за себе си!
Та, благодаря ти мила братовчедке!
Изглежда сестрите,братовчедката ми и братята ми са много и всеки желае да ми се усмихне и да види как раста!
Да се науча да пиша?
Може ли да се науча, без да допускам грешки?
Та, наистина съм много разсеян!
Когато обяснявам нещо, не го разяснявам докрай.
Загубих си мисълта.
А, да ставаше дума какво съм си мислил, когато ме съветваха да поставям правилно препинателните знаци!
Препинателни?
Какво означава това, дали искат да ме препънат и да не мога да изразя моето себелюбиво мнение и да не се вслушам в думите на другите?
Когато не си обръщах внимание на правописа,(не че съм станал съвършен) моята мисъл бе само една, да наложа своето мнение!
Когато разбрах, че всяка дума, отделена от запетая има някакво особено значение, тогава разбрах и нещо повече за самите думи!
Тогава започнах да обръщам повече внимание на тях и на тези, които ги изговаряха!
Това породи в мен стремеж да разбера какво мислят те, моите очи се отвориха и аз сега спокойно ги гледам(не гледам по земята) и разбирам че ме обичат!
Това ме накара и аз да отвърна със същото!
Въпросителните може да отпаднат, защото в очите всичко се чете или се пораждат много и различни въпроси!
А, щом става дума за въпроси, нашата тема няма да има край!
Да ви кажа честно, желая да разбера отговора на много въпроси, възникнали от общуването с моите братя и сестри, майка и баща!
Ще се радвам да разбера, че сме многодетно семейство!
Имам ли и други братя и сестри?
Какво мислят тези с които се запознах досега?
Защо и къде отиде моята братовчедка?
Дали тя желае моята опитност?
Искам всеки да може да стои и да гледа другия в очите, без да мига, без да се маха усмивката от неговото лице, да се научи да пише и да има смелостта да го споделя!
Това е моето желание!